В началото на февруари 2019 г. официално стартира влизането на Македония в НАТО. На среща в Брюксел всички 29 държави членки на Северноатлантическия алианс подписаха протокол. За да завърши процеса на присъединяване на Македония към НАТО, този документ ще трябва да бъде ратифициран отделно във всяка държава. Според експерти, ще отнеме около година, за да бъдат разрешени всички формалности.
Опит за влизане и вето на Гърция
След разпадането на Югославия новите държави, които се образуват на Балканския полуостров, взеха курс по външна политика, фокусиран върху присъединяването към НАТО и Европейския съюз (ЕС). Сред първите през 2004 г. Румъния и България се присъединиха към военно-политическия блок. Тогава през 2009 г. беше ред на Хърватия и Албания. Влизането на Черна гора стана много по-късно - през 2017 г. Въпреки това македонските власти също не седяха бездействащо през всичките тези години. Първият им опит да станат част от НАТО се проведе преди десет години. Тогава Гърция се позова на поканата на Македония за Северноатлантическия алианс.
Причината беше дългогодишен спор между двете страни относно историческия произход на името "Македония". Гърция дълги години изискваше преименуване на съседна страна поради факта, че на нейната територия има подобен регион. Според гръцките власти те се страхували от посегателството на съседна държава по техните земи, така че блокирали влизането на Македония в НАТО и ЕС.
Разрешаване на конфликти
Дълго време проблемът не намери решение. Македония съди Гърция в Международния съд в Хага и съдът дори взе нейна страна. Вярно е, че тогава военният блок временно спря процеса на приемане на нови членове. Междувременно ръководството на ООН и НАТО се включи в разрешаването на конфликта. Те инициираха среща на представители на двете страни. В края на 2017 г. започнаха преговори, които и двете страни нарекоха успешни и положителни.
Премиерът на Македония Зоран Заев се насочи към промяна на името на страната. През юни 2018 г. външните министри на двете държави подписаха споразумение. Президентът на Македония Георге Иванов обаче се противопостави на тази процедура, както е посочено в неговото обръщение към народа. Правителството реши да одобри международното споразумение чрез референдум. В края на септември 2018 г. се проведе гласуване, което противниците на преименуването предизвикателно бойкотираха. Избирателната активност беше само 37% с необходимия праг от 51%.
В избирателната комисия на Македония референдумът беше обявен за невалиден, но това не попречи на властите да приемат изменения в Конституцията. По такъв нелегитимен начин държавата придоби ново име - Северна Македония. Между другото, в Гърция не всички бяха доволни от решението. Масовите протести обхванаха цялата страна, където хората изразиха опасения, че подобно замъглено преименуване все още оставя заплахата от териториални претенции.
