Когато човек реши да се самоубие, той не мисли, че извършва ужасен смъртен грях. Животът е съкровището, което Господ му даде. И само той може да го отнеме. Има обаче специални случаи на доброволна смърт.
Без прошка
Всеки християнин има житейски кръст. Бог не дава тежест на никого извън неговите сили. Господ помага да се преодолеят страданията и грешните изкушения на онези, които се обръщат към него чрез молитви.
Във всеки грях можеш искрено да се покаеш. Има време за това. Самоубиец се ограбва от покаяние. Следователно Господ не може да му прости.
Самоубиецът смята, че убивайки себе си, той завинаги ще се освободи от страданието. Но душата не умира с тялото. Тя продължава да страда. Сега е завинаги.
Тези, които са решили на ужасен грях, са сигурни: няма изход в положението им. Господ ще ви каже изхода, а не един. Просто трябва да го попитате за това.
Престъплението самоубийство е, че той произволно прекратява живот, принадлежащ не само на него. Но също и на Бог, който го даде на човека за съвършенство. Самоубиец се отказва от житейските си задължения, забравя за близките си.
Според църковните канони, като доброволно отнемат собствения си живот, те не погребват в църквата. Те не могат да бъдат погребани в църковните гробища. Помнете в паметните молитви и реквием.
Кой се счита за самоубийство?
Църквата също се позовава на самоубийствата като на убитите в дуел, на убитите по време на грабежа на престъпници, на хората, загинали в резултат на евтаназия. И дори тези, които са заподозрени в самоубийство. Например, ако се е удавил при неизвестни обстоятелства.
Самоубийците включват мъртви любители на екстремните спортове. Умишлено рискуваха, знаейки, че опасното забавление може да завърши със смърт.
Алкохолиците, наркоманите и пушачите също бавно се самоубиват. Вярно е, че църквата не класира самоубийствата като мъртви от пиене. Смята се, че поради замъгляването на разума, те не дават отчет за действията си.
За тях изключението
Те не отказват църковното възпоменание само на самоубийства, страдащи от психични заболявания. За тях се прави изключение. Роднините трябва да вземат удостоверение от лечебното заведение, в което злополучното лице е регистрирано, и да напишат съответна молба до епископа на епархията.
