Алексей Еремеев е детски писател. В литературния свят, известен като Леонид Пантелеев. Създал е много приказки и разкази, разкази и статии. Л. Пантелеев достойно стои в голям брой класици на детската литература.
биография
Алексей Иванович Еремеев е роден на 9 (22) август 1908 г. в Санкт Петербург в семейство на средната класа.
Семейството имаше три деца: Василий, Алексей и Лала. Преди революцията семейството не знаеше какво е бедност и глад. През 1916 г. Алексей успешно влиза в Петроградското истинско училище, чете много, пише стихове и разкази. Но революцията и гражданската война разбиха плановете и надеждите на много хиляди хора от онова време.
Бащата на Алексей изчезна през годините на гражданската война. Майката останала с три деца и, бягайки от глад, отишла в далечно село в провинция Ярославъл.
Няколко години Алексей се скита из Русия. Работеше, както можеше, често крадеше. През това време той посети и „белите“, и „червените“. Много пъти се озоваваше в сиропиталища, колонии и седеше зад решетките. В края на 1921 г. той се озовава в Петроградската комисия и е изпратен в училището за социално и индивидуално образование. Достоевски (Skid).
Периодът на живот в училище. Достоевски Алексей си спомни. Той си спомни и написа за нея, колко мило му е това училище. В него той наистина се запозна с литературата и изкуството. Добър пример за тях беше Виктор Сороко-Розински. Той беше истински учител, обичаше работата и децата си. В директора на училището децата на улицата видяха интелигентен, образован, образован, културен човек. Там той разбра какво е приятелството и взаимопомощта. Той се сприятели с Григорий Белых. С него той написа прочутата „Република Скид“.
Литературно произведение
През 1923 г. Г. Белых и Алекс напускат училището при тях. Ф. Достоевски. Да отидем в Харков да вземем курсове на актьори. Но романтиката на скитането не даде покой. Те отново се скитаха из градовете и се върнаха в Ленинград. Тогава дойде идеята да пиша за SKID. Ръкописът е създаден на един дъх - за два месеца и половина. Време е да помислите кой да покаже и оцени. Те си спомниха за приятел от провинциалния отдел за народна просвета и носеха ръкописа там. Приятел ръководеше и детския отдел на държавното издателство Ленинград. Хареса й ръкописа, подари го на S.Ya. Маршак. Така А. Еремеев под псевдонима Леня Пантелеев се появи в списъците на детските писатели.
Популярността на книгата надмина всички възможни и немислими размери от онова време. Многократни рецензии на М. Горки, А. Макаренко, К. Федин, М. Пришвин и много други литературни личности от онова време писаха за нея. Книгата е препечатвана повече от десет пъти на руски език, преведена е на много чужди езици и езици на народите на СССР. Книгата не беше заобиколена и от киното.
Библиографията на А. Еремеев е обширна. Работил е върху разкази, приказки, разкази, литературни портрети, пиеси и статии. Творбите му се отличаваха с морал и съвестност.
През 1931 г. споменът внезапно се отказа от спомена за последната среща с баща му. Тогава той разказа история за себе си, как в руско-японската война е имал възможност да предаде писмо до щаба на армията. По пътя той успява да отбие вражески отряд. Ранен при полет до гърдите, кървящ, той достави пакета в централата. За този подвиг е награден с орден „Свети Владимир“ и със статут на наследствен благородник. Всичко това се случи с баща му през 1904г.
Така се появи сюжетът на историята. В него Алекс позволи на въображението си да разкраси някои факти, защото от баща си той вече не можеше да научи цялата истина на тези събития. Историците и литературознавците, изучаващи творбите на А. Еремеев, забелязват, че в историята има силно желание да се каже истината, но това не е лесно. Като цяло по време на цялата работа на А. Еремеев се чува трагичен и понякога скърцащ, притиснат глас в ларинкса му. Сякаш ораторът трудно произнася думите чрез някакво страдание и внимателно подбира думите.
А. Еремеев беше помолен да напише история за честност за списание Bonfire. Основата на сюжета се появи от детството, докато той ходеше в парка с бавачка. Момчетата дойдоха и предложиха да играят „във войната“. Те взеха честна дума от него, че той ще охранява склада и няма да напусне поста. Момчетата си тръгнаха и не се върнаха, а малкото момче, вярно на думата, остана на студа и застана честно, докато бавачката го намери. Алексей промени леко историята. Вместо бавачка в карикатурата момчето намерило военен и му позволило да напусне поста.
Двойно име
А. Еремеев влезе в руската литература под псевдонима Леонид Пантелеев. В онези дни беше по-безопасно да запазим в тайна истинското име и благородния произход. По-лесно беше да поддържат членството си в голямото племе от деца на улицата. Това предизвика по-малко въпроси. С прякора на Шкид „Ленка Пантелеев“ беше по-лесно да стане „мой“ в онова противоречиво общество. Случи се така, че той дойде на света с благородно семейство, а в света на литературата се превърна в легендарно бездомно дете, когото революцията направи възпитана и известна. Едва сега историците често правят уговорката, че в началото Алексей Еремеев направи революцията сирак и че революционните катаклизми трагично се отразиха на бъдещата му съдба.
Житейска трагедия
Противоречивостта и двойствеността на времето, в което А. Еремеев създава, силно повлия на вътрешния му свят. Той беше честен и принципен човек, мил и открит, но условията на обществото не му позволяваха да пише истинно и открито. Постоянно усещаше дихотомия и двуличие. За какво исках да говоря в творбите, но не можах, сякаш вмъкнах истинските си мисли в подтекста - прибягнах до езопийски език. От това сам се унижаваше и обвиняваше, често правеше извинения. Смяташе се за неверна, изкривена и приспособима.
Той сякаш ходеше и се оглеждаше през цялото време. Не можех да ходя на църква открито, въпреки че вярвах. Мислех, че е лош християнин. Често припомняше думите на Н. Огарев, че неизразените убеждения остават само убеждения. И той го направи. Цял живот трябваше да крие възгледите си, защото разбираше, че това е спасението на онези времена. Тревожният спомен се отразяваше в семейния му живот.
