Заемният живот е един от най-трогателните и пронизващи романи на Ремарк. Дълбоко потапяне в емоционалните преживявания на героите, ярка безнадеждна любов, обреченост и страстно желание за живот - романът ви кара да погледнете по-ново на житейските ценности.
Певец на "изгубеното поколение"
Ерих Мария Ремарк е немска писателка и автор на четиринадесет романа, посветени на „изгубеното поколение“. Поколението, оцеляло от войната и загуби здраве, сила, вяра в живота и бъдещето. Сред най-известните са Тримата другари, Триумфалната арка. "Животът на заеми" - дванадесетият роман на писателя. По-късно авторът промени името на "Небето не познава домашни любимци", но руският превод на книгата е по-известен под оригиналното заглавие. Действието на романа се развива в Алпите и в следвоенна Франция.
Главните герои
Клерфе - известен шофьор на състезателни автомобили, главен герой на романа;
Лилиан Дюнкерк е млада жена с туберкулоза. Той се подлага на лечение в санаториум в Алпите, главен герой на романа;
Холман е бивш известен състезател, партньор Clerfe. Болен от туберкулоза, лекуван в санаториум в Алпите. Не е централен герой.
Борис Волков е близък приятел на Лилиан. Болен от туберкулоза, лекуван в санаториум в Алпите.
В санаториума в Монтана
Клерфе вози от състезанията, в които е участвал. Той ще посети приятеля си Холман, който вече една година се лекува от туберкулоза в алпийските планини. На пътя той забелязва неизправност в стария си състезателен автомобил и се опитва да изясни причините. В същото време звукът на двигателя плаши конете, впрегнати в шейната, които се появиха на пътя едновременно. Клерфе спира уплашени животни, но не се очаква благодарност от мъжа, който управлява шейната, нито от жената, седнала на шейната. Клерфе обаче за кратко време успява да забележи, че жената е млада и красива.
Стигайки до санаториума, Клерфе се среща с приятел. Холман, който прекара годината в Алпите, копнее за състезателни и състезателни коли. Говорейки с Холман, Клерфе отбелязва как същата шейна се качва до санаториума и отново се среща с жената и открива, че нейното име е Лилиан Дюнкерк, а мъжът е нейният близък приятел Борис Волков. И двамата също са болни и се подлагат на лечение в санаториум.
Този ден почина приятел на Лилиан и момичето не можа да остане на мира. След вечеря тя се срещна с Холман и Клерфе в опит да намери някакво общество и да избегне самотата, която особено силно оказва натиск върху нея тази вечер. Клерф и Лилиан прекараха вечерта заедно в бар в местен хотел.
На следващия ден Клерфе изпрати подарък на Лилиан бели орхидеи - най-красивите цветя, които купи в местен магазин. Обаче, когато Лилиан ги видя, тя се ужаси: това бяха самите орхидеи, които тя, след като изписа от друг град, положи върху ковчега на своя приятел. Не знаейки как тези цветя отново стигнаха до нея, Лилиан считаше това за лош знак и беше много уплашена. Неразбирането бързо стана ясно: работниците в крематориума взеха цветята и ги препродадоха в местния магазин за цветя. Самият инцидент обаче дълбоко рани тънко чувствително момиче.
Лилиан и ездачът се срещаха всяка вечер. Такъв режим обаче не е приветстван в санаториума, тъй като се отразява неблагоприятно на лошото здраве на болните от туберкулоза. За това Лилиан каза веднъж директорът на болницата. В отговор Лилиан отказа да продължи лечението и реши да напусне Алпите и да се върне в родния си Париж.
Волков се опита да разубеди момичето от екстравагантната идея, искрено влюбен в нея и притеснен за бъдещето си. Опитът беше неуспешен. С молба да я заведе в Париж, Лилиан се обърна към Клерфе.
Фантомна свобода
Още на път за Париж Лилиан усеща, че оживява. Той не чака смърт, не живее всеки ден, сякаш изпълнява тежък дълг, а живее, усещайки напълно цветовете, миризмите и движенията около себе си.
След завръщането си момичето взима всичките си пари, които са били държани от чичо си и се потопява в свободен, пълен с удоволствия живот. Тя не мисли за бъдещето - няма бъдеще - и се наслаждава на всеки ден, който й е даден. Тя се настанява в хотел, купува иплати и много скъпи тоалети, посещава всички интересни места в Париж. Клерфе не пречи на това. Той е и човек, който живее един ден - от раса в раса.
Отношенията се разпадат, когато Клерфе заминава за преговори и подписва договор за следващото състезание. Далеч от Лилиан, той започва да мисли, че отношенията им са мимолетни и не трябва да продължават. След като направи такъв извод, той решава, че връзката с момичето е завършена и само понякога я помни. Въпреки това, за кратко време съдбата отново го отвежда в Париж, където шофьорът, като вижда актуализираната, преобразена Лилиан, осъзнава, че прави прибързани заключения. Чувствата му се връщат и стават още по-силни.
Но Лилиан не иска да отделя време, което тя вече има малко, на мъки и рутина. Тя иска да живее с пълна сила. Затова тя не отговаря, когато Клерф признава любовта си. Тя обаче не спира отношенията с него. Влюбените живеят в един и същи хотел и прекарват много време заедно.
Клерфе ще участва в състезанията на Targa Florio в Сицилия. На остров Лилиан и Клерфе отиват заедно. Те рядко се виждат тук: той винаги е зает с подготовката за състезания, тя го чака във вилата. Хобита Клерфе Лилиан не споделя. Състезанията не й се струват сериозно занимание и тя не разбира как да рискува живота си по толкова незначителни причини. Освен това тя вижда в тях детско самохвалство.
Клерфе получава контузия по време на състезанието. Нужно му е време да се възстанови и той предлага на Лилиан да отиде на екскурзия в Европа, докато не е готов да се върне към основната си професия. Но момичето отговаря, че е по-добре да отиде сам и тя ще го чака в Париж. Всъщност тя решава да прекрати връзката. Задълженията и обичта й тежат. Вместо Париж тя отива в Рим, а след това във Венеция. Този град стана фатален за нея. Влажен, ветровит град провокира бързото развитие на болестта. Лилиан има кървене. Тя разбира, че й е останало много малко, но не казва нищо за това на Клерфе. Съжалението, снизходителността и грижите й тежат.
И Клерфе безуспешно търси сладур. Осъзнавайки, че усилията му са напразни, той се опитва да изживее живота си, но губи интерес към околната среда и към самия живот. И животът ги обединява отново. Клерфе среща Лилиан в Париж съвсем случайно. Момичето не му казва за реалното състояние на здравето си.
За да обвърже Лилиан със себе си, състезателят й предлага ръка и сърце. Нещо повече, той получи предложение за продажба на автомобили, тоест предстоящо по-стабилно бъдеще и възможността да напусне състезателни спортове, които Лилиан не харесваше толкова. Но точно това прави разликата между тях още по-силна. Клерф сега гледа към бъдещето, което Лилиан няма. Тя настоява да отложи сватбата до следващата година, защото знае, че няма да доживее да я види.
Клерфе очаква с все по-голяма надежда. Той планира да спретне къщата на Ривиерата. Загубата на казиното го ядосва, въпреки че парите и неговата сума никога досега не са били ценни за него. Той иска да живее и планира този живот.
Но Лилиан не иска да планира нищо. Оставаше й много малко и най-големият проблем за нея беше, че скуката и рутината ще проникнат в този последен етап от живота си. За нея няма смисъл от ежедневието. И тя отново решава да избяга от младоженеца.
