Виктор Гусев - руски поет, преводач, сценарист и драматург. За сценариите за филмите „Прасе и овчар“ и „В шест часа вечерта след войната“ бяха връчени три Сталински награди. Награден е с орден „Знак на честта“.
Виктор Михайлович Гусев е роден в Москва през 1909 година. Известен домашен спортен коментатор и журналист е неговият внук. Гусев все още се занимаваше с драма и преводи.
По пътя към призванието
През 1925 г. бъдещият поет става член на драматичното студио в столичния театър на революцията. След като учи там една година, Виктор отиде във висшите литературни курсове на Брюсов. След обучението мина още една година и се появи първата публикация на поезия.
Гусев се присъедини към обществото на драматичните писатели на столицата. Няколко години по-късно излиза първата му стихосбирка. Младият автор прекара три години в курсовете, след което се премести във факултета по изкуство и литература на Московския държавен университет.
Активен и общителен поет бързо намери нови приятели. Той развива и промотира своите писателски таланти. Започва да създава сценарии за игрални филми, пише дити, текстове за песни, репресии и статии. От късните двадесет години започват да излизат комедии, създадени от Гусев.
Виктор Михайлович перфектно усещаше време, нужди, затова винаги работата му се отличаваше със свежест и търсене. Той стана един от най-популярните автори на песни, сценаристи и драматурзи. Широка популярност идва през 1934 г. след създаването на песента „Полюшко-поле“. След успешен дебют цялата работа беше успешна. През 1935 г. е написана пиесата „Слава“.
Постановява се във всички театри. След него имаше много достойни творби. Основната роля на автора бяха сценарии и режисура. През 1941 г. Гусев поема длъжността ръководител на литературния отдел на радиокомисията. Започва да пише доклади и сценарии за радиопредавания.
През 1939 г. поетът получава орден „Знак на честта“. През 1942 г. е удостоен със Сталинската награда за сценария на известната картина „Прасе и овчар“. Филмът разказва историята на съветското момиче Глаша Новикова.
Тя живее в руско село. Барабанистът обаче се влюби не в потенциалния младоженец и активно гадже Кузма, „първият в селото”, а в овчаря от далечния Дагестан Мусаиб Гатуев. Той срещнал прасе в столицата. На сватбата цялото село се забавляваше. Филмът се превърна в истинска радостна приказка. Виктор Михайлович получи същата награда за написването на сценария във филма „В шест часа след войната“ през 1946 година.
Семейство и творчество
И преди войната, и по време на нея Гусев остава единственият автор на сценариите, чиито герои говориха в стих. Филмите му бяха много търсени. И така, в деня на откриването на Втори фронт, на 6 юни 1944 г., се състоя световната премиера на „Прасе и овчар“ под името „Те се срещнаха в Москва“. Още по-интересна беше съдбата на „Шест вечерта“. През 1943 г. авторът успява да предвиди победата на 1945 г. и дори се досеща за салюта над Кремъл.
Съпругата на поета беше Нина Степанова, учител. През 1934 г., в края на май, семейството се попълва с дете. Момчето се казваше Майкъл. Скоро той имаше сестра Елена. По време на войната съпругът, синът и дъщерята са евакуирани в Ташкент. Те се върнаха вече полето на напускането на Гусев от живота.
Нина Петровна с времето отново коригира личния си живот. Тя стана съпруга на известния писател Константин Фин. Михаил Викторович стана студент на Биологическия и почвен факултет на Московския държавен университет. Израснал е в световноизвестен биолог. Той стана декан, професор в собствения си университет.
Той се ожени за Галина Болдирева. През 1955 г. те имат син Виктор. В семейството съществува традиция да се редуват имената на Михаил и Виктор. Затова внукът стана пълният съименник на известния дядо. Виктор Гусев, който стана популярен спортен коментатор, даде на сина си името Михаил.
В творбите поетът се показа като истински патриот. Той прослави страната. Той беше увлечен от технологичния прогрес. Мащабът му беше особено поразителен сред пилоти и полярни изследователи. Веднъж на драматурга беше разказана историята, че пилотът трябва да вдигне хеликоптера до невиждана височина, за да спаси болното момиче от планинско село.
Авторът беше толкова впечатлен от тази история, че още на следващия ден се появи поетичната му композиция. Във вестника беше публикувана поетична история.
