Андреас Везалий влезе в историята на медицината като основател на съвременната анатомия. Ученият трябваше да прекрачи многобройните забрани, които църквата наложи на научните изследвания. Той беше дори на една крачка от изгарянето си на клада на Инквизицията. От мъчителната смърт той беше спасен само с намесата на силни покровители.
От биографията на Андреас Везалий
Основателят на научната анатомия е роден на 31 декември 1514 г. в Брюксел. Баща му беше фармацевт, а дядо му се занимаваше с медицина. Това до голяма степен определи житейския път на Везалий. Той получи добро медицинско образование, изучавайки науката първо в Париж, а след това в Холандия.
В онези дни аутопсиите бяха забранени. Лекарите черпят знанията си по анатомия от произведенията на Гален и Аристотел. Андреас Везалий е първият, който наруши тази традиция. Още в студентските си години той успява да се сдобие с трупа на обесен престъпник, от който напълно разчленява скелета.
През 1537 г. Везалий, получил докторска степен по това време, започва кариерата си, като започва да преподава хирургия и анатомия в университета в Падова. Провеждането на изследвания без анатомичен материал беше трудно. От време на време Везалий успява да предостави труповете на екзекутирани престъпници на негово разположение. Често той и неговите ученици трябваше да крадат тела от гробище в Падуа.
Правейки аутопсии, Везалий придружаваше работата със скици, докато разработваше методи за подготовка на мъртвите. След няколко години упорит труд, Везалий завърши обширен трактат по анатомия. Книгата „За структурата на човешкото тяло“ е публикувана през 1543 г. в Базел. В него авторът твърди, че анатомията в представянето на Гален е погрешна, тъй като се основава на изследването на животни, а не на хора. Андреас Везалий поправи повече от двеста грешки на Гален, касаещи структурата на вътрешните органи на човека. Изданието е илюстрирано от С. Калкар, приятел на Везалий.През 1955 г. светът видя второто издание на книгата, което за двеста години беше единственото ръководство за студенти по медицина.
Везалий е не само известен теоретик, но и практик в областта на медицината. Той служи като придворен лекар за императорите Филип II и Карл V. Въпреки това, близостта с царския народ не спаси Везалий от преследване от инквизицията. Очакваше се той да бъде изгорен на клада, но след това наказанието беше заменено с принуда за поклонение в Светата земя. През 1564 г. Везалий се завръща от Йерусалим. В резултат на корабокрушението ученият е бил на остров Занте. Тук той приключи дните си на 15 октомври същата година.
