Политическата структура на Франция има свои собствени характеристики, които отличават тази държава от другите държави. Има силен парламент с широки правомощия. Президентският орган също има голямо значение. Поради тази причина Франция често се нарича смесени републики, които се характеризират с укрепването на парламентарния принцип, като същевременно се увеличава ролята на държавния глава.
Инструкция за употреба
1
Върховният законодателен орган на Франция е двукамарен парламент. Народно събрание - Долна камара. Членовете му се избират въз основа на пряко гласуване за срок от пет години. Горната камара се нарича Сенат и представлява интересите на отделни територии на страната. Сенаторите се избират за деветгодишен мандат чрез косвени избори чрез колегиумните отдели. Веднъж на три години френският сенат се подновява с една трета от състава си.
2
И двете камари на парламента имат сходни правомощия. Разликите в тяхната работа са свързани с обхвата на парламентарния контрол и спецификата на законопроектите. В определени случаи държавният глава има право да разпусне долната камара, но тези правомощия на президента не се разпростират върху сената. Председателят на сената има специален статус и заема трето място в йерархията на държавата след президента и ръководителя на правителството. Когато вакантното място на държавния глава се освободи, временно заема това място председателят на Сената.
3
Единиците на френския парламент имат свои вътрешни правила, които се основават на законодателни норми и конституционни разпоредби. В двете къщи има фракции. Основната работа в парламента се извършва от специални комисии, създадени постоянно или временно. Всяка комисия обикновено представлява всички парламентарни фракции.
4
Наред с правителството членовете на парламента имат право на законодателна инициатива. Всеки от приетите закони преминава през съответните комисии на палатите и чрез три четения в парламента. Закон се счита за приет, ако и двете къщи са го одобрили. Когато възникнат разногласия между частите на парламента по време на обсъждането на проектозакона, законът претърпява продължителна ревизия до пълното съгласуване на текста.
5
След приемането на закони в парламента те се разглеждат от държавния глава. Той може да изрази несъгласието си с проекта и да го изпрати на законодателите за ново разглеждане. Ако законопроектът в предишната си формулировка бъде одобрен за втори път от двете палати, президентът няма право да го отхвърли. Подобна процедура демонстрира силата на законодателния клон на правителството, който може да се аргументира със становището на президента на страната.
6
Политолозите, отнасящи Франция към смесени ("полупрезидентски") републики, обръщат внимание на факта, че в тази страна има както елементи на президентско, така и парламентарно управление. В резултат властта става почти еднакво разделена между държавния глава и представителния орган. Дейностите на правителството на страната в еднаква степен зависят от решенията на президента и парламента.
