Самооправданието е сладкият порок на нашия живот. Човекът е морално същество, което постоянно се измъчва от въпроса: „На кого да дам тежестта на греховете си“? Най-често родителите, „развалени“ гени, звезди, според които съдбата се прогнозира или ерата, в която сме отгледани, попадат под разпределението. Родителите в повечето случаи са уверени в целостта на децата си, обвинявайки своите приятели и общество, като по този начин претеглят съдбата на тяхното потомство.
Самооправданието е древен грях
Самооправданието е един от най-древните грехове. Адам го направи първо, докато все още беше в Райската градина. Той прехвърли отговорността си към Ева, а след това и към самия Бог. Оттогава човешката раса непрекъснато е извършвала този грях. Следователно Адам постави модел на поведение във всеки човек. И за да коригира ситуацията, на Земята идва нов Адам (Христос). В резултат на това всичко се променя в живота с Христос, но крайният резултат ще зависи от желанието на всеки отделен човек.
Самооправдание в съвременния свят
Съвременният човек е хитър. Той винаги се опитва да се оправдава. За съжаление, православието също се превръща в един вид извинителен фактор. Ако човек от църквата не бъде призован да отчита и открие причината за това или онова действие, той може да назове различни причини, които го подтикнаха да направи това. Християнинът ще каже накратко: "Демонът се е заблудил."
Подобен пример, но вече в мащабите на цяла държава, може да се намери в предиреволюционните времена. Малко преди това събитие проституцията беше легализирана. Имаше узаконени къщи за толерантност и жените, които работеха там, трябваше да получават причастие, изповед и да правят бележки на свещеника за това всяка година. Те нямаха право да работят на постове и на големи църковни празници. Оказва се, че хората не са се отървали от греха, а са се опитали да съчетаят несъвместимото. В този случай грехът и православието, неволно извинявайки се, че не са в състояние да преодолеят това нещастие. Всичко това се превърна в една от причините за революцията от 1917г.
Суворов, като православен човек, планирал много внимателно военните си действия: засилвал отбранителните линии, поставил военна сила по специален начин и след това казал: „Каквото можех, направих всичко, но сега нека да бъде, както Бог желае“. Много е важно християните от 21 век да не дават причина на тези, които го търсят, те да не превръщат християнството в напредък и да не го превръщат във фактор на самооправдание. Човек трябва да отработи всичките си ресурси, да се отдаде на всичко, което прави и след това напълно да разчита на волята на Бог.
