Австрийският писател Густав Мейринк е най-известен като автор на мистичния роман „Голем” (1914 г.), който става бестселър през Първата световна война. Мейринк, подобно на Франц Кафка, е виден представител на така наречената пражка група немскоезични писатели.
Живот преди литературна кариера
Густав Мейринк (истинско име Майер) е роден на 19 януари 1868 г. във Виена. Густав беше един от онези, които по това време бяха наричани нелегитимни. Майка му беше художничка, нейното име беше Мария Вилхелмина Аделхайд Майер. А бащата беше министърът на консервациите Карл Уорнбюлер фон Хемингам.
Като дете Густав често се мести от град в град (това се дължи на професията на майка й - тя пътува много с трупата си). През 1883 г. той завършва в Прага и в резултат живее тук около двадесет години.
През 1888 г. Густав завършва Пражката търговска академия и става един от основателите на банката Mayer и Morgenstern. За известно време тази банка беше много успешна.
В началото на 1890-те Мейринк се омъжи за Едвиг Мария Зертл. Тази връзка обаче не може да бъде наречена щастлива. Доста скоро Мейринк започва да тежи от тях и официално не се развежда до 1905 г. само поради упоритостта на жена си и някои тънкости от правен характер.
През 1892 г. 24-годишният Густав Мейринк претърпя дълбока личностна криза. В един момент той дори реши доброволно да умре. Когато Мейринк, вече в стаята си, се готвеше да се самоубие, някой пъхна памфлет, наречен Живот след смъртта, в слота под вратата. Такова странно съвпадение много го впечатли и го предпази от непоправими стъпки.
След това Мейринк започва да изучава теософия, кабала, мистични източни учения. Известно е, че през същата 1892 г. някой информира пражката полиция, че Мейринк използва магьосничество, за да постигне отлични резултати във финансовите въпроси. Густав беше арестуван и затворен повече от два месеца. В резултат на това невинността му беше доказана, но този инцидент все пак сложи край на кариерата му като финансист.
Първите учебници
През 1900 г. Мейринк започва да пише кратки истории за списание Simplicissimus. И вече в тези ранни творби той се показа като писател с изключителен талант. През 1903 г. е публикувана първата колекция на Meyrink - "Горещ войник и други истории", а през 1904 г. - втората - "Орхидея. Странни истории".
През 1905 г. Мейринк (по това време той се е преместил от Прага във Виена) се жени отново - този път Филомена Бернд става негова съпруга. През 1906 г. Филомена роди дъщеря Фелицитас Сибил от писателя, а през 1908 г. - синът й Харо Фортунат.
Третата колекция от разкази на Мейринк - „Восъчни фигури“ - е публикувана през същата 1908 година. Заслужава да се отбележи, че литературното творчество не донесе много пари на писателя, следователно, за да изхрани семейството си, той работеше и върху преводи. Освен всичко друго, той превежда на немски произведения на великия Чарлз Дикенс.
През 1913 г. е публикувана следващата книга на Мейринк - „Вълшебният рог на немския филистимец“. В него най-добрите произведения от трите предишни колекции бяха допълнени с нови, никога непубликувани истории.
Романите на Мейринк
Австрийският писател издава дебютния си (и най-известният) роман „Големът“ през 1914г. В този роман разказът се води от името на определен човек, който поради недоглеждане веднъж взел непознат вместо шапката си. Като го разгледал, видял, че върху него е написано името на неговия собственик - Атанасий Пернат. Тогава започна да се случва нещо странно: той започна да има фрагментарни сънища, където беше същият Пернат, каменорез от еврейското гето в Прага
, Заслужава да се отбележи, че в текста се споменава само накратко големът (глиненият гигант, който според легендата праведният равин се възражда с помощта на кабалистско заклинание).„Golem” продаде запис за онова време тираж от 100 000 копия. Значителна (макар и малко по-малка) популярност се радваше и на следните два романа на Meyrink - Зелено лице (тиражът му беше около 40 000 копия) и Walpurgis Night.
До 1920 г. финансовото положение на писателя се подобрило и той успял да закупи вила в Старнберг. Мейринк живя върху него осем години. Именно през този период той създава такива романи като „Белият доминиканец“ и „Ангелът на Западния прозорец“. Бяха посрещнати от съвременници без голямо вълнение, истински интерес към тях възникна едва в средата на 20 век. Ангелът на Западния прозорец е признат от много критици като най-забележителният роман на австрийския писател след Голема.
