Името на Люб не е в християнския църковен календар. Това име напълно звучи като Любов. Православните светци изобразяват двама светии, кръстени на една от основните християнски добродетели.
От двамата християнски православни светии с името Любов е известна светата мъченица римокатолическото момиче, както и Христос в името на светата глупачка Людмила Рязан.
Паметта на Людмила Рязан се чества колективно в деня на възпоменанието на всички ризански светци (празникът е установен през 1987 г., датата е 23 юни). Света Людмила стана известна с подвига на глупостта, която е „лудост“, видима за мнозина, във време, когато чрез този „томфолерий“ светият човек внушаваше в себе си чувство за смирение и кротост. Много християни в името на светите глупаци притежавали дара на прозрение и чудеса. Тези светци са работили във великите подвизи на молитва и пост.
Повечето жени с името Любов празнуват рождения си ден на 30 септември - деня, в който Християнската църква помни светите мъченици Любов, Надежда, Вяра и благочестивата им майка София. Този празник намери своето отражение в руската култура под формата на много църкви, издигнати в чест на светите мъченици.
Вярата, надеждата, любовта и София страдат в Рим през втория век по време на управлението на Адрианската империя. Изтънчената християнка София рано стана вдовица. Тя трябваше сама да отглежда момичета. Майката успя да внуши на децата си любов към Бог и християнски ценности, така че дори в такава млада възраст нямаше нищо по-достойно за момичетата от вярата в Христа.
В момента на смъртта си Вера беше на дванадесет години, Надежда навърши десет. Любовта беше най-малката от дъщерите - тя беше само на девет години. Императорът, научавайки за вярата на светото семейство, решил да принуди момичетата да се покланят на езически богове. След отказа е решено жестоко да измъчват християните. В същото време само софийските дъщери бяха подложени на физически мъчения, а самата майка беше принудена да наблюдава мъките на децата си, което само по себе си беше голямо страдание за София. Обаче светата майка укрепила дъщерите си във вярата, които самите те издържали мъки.
Около 137 г. светии Любов, Надежда и Вяра, след различни мъки, са били призовани от Бог към Царството Небесно. Скоро (на третия ден след погребението на дъщерите си) почина и самата майка София, която оплаква смъртта на момичетата, но не оставя християнска надежда за среща с тях в небесното царство.
Частици от мощите на светите мъченици в момента се намират в различни храмове. Например, на светия Атон има ковчег с голяма обща християнска светиня.
