В руската православна традиция има специални паметни дни, на които живите почитат починали роднини. Радоница е един от тези родителски дни.
Датирането на Радоница варира в зависимост от часа на празнуването на Великден (според църковната харта Радоница пада във вторник на втората седмица след Великден). На самата Светла седмица мъртвите не се помнят. Първото възпоменание на починалите след празника на Великата неделя се извършва именно на Радоница. Това име на деня на паметта не е случайно, защото на този ден живите хора споделят великденска радост с тези, които вече са напуснали този свят.
В православните църкви на Радоница се извършва литургия с някои функции на реквием (прокимен, апостол и евангелие реквием). След литургията се извършва поменна служба, в която са поставени специални великденски песнопения (например тропарион и великденски кондак). Вярващите се опитват да наредят възпоменанието на починалия в Радоница както за литургията, така и за реквиема.
Обичаят да се посещават гробовете на починали близки на Радоница е широко разпространен. Вярващите не само извършват почистването на гробни места след зимата, но и възпоменават мъртвите с молитва. Обикновено великденският тропарион „Христос е възкръснал“ се чете или пее три пъти. Тогава можете да прочетете 90-ти псалм. Вместо обичайния погребален кондак "Със светиите почивайте" е обичайно да четете или пеете кондака от Великден: "Да, и в гроба, ще останете без смърт." Могат да се прочетат или изпеят и специални погребални тропари от следващите молитви и литий „От духовете на умрелите праведници“ Някои вярващи в гробищата в деня на Радоница четат (пеят) канона на Великден.
Почитането на загиналите на Радоница може да се извърши у дома след посещение на литургията и погребенията. Горните великденски песнопения могат да се пеят и у дома.
Радоница служи за специален спомен за факта, че Христос слезе в ада, изведе оттам хора, които повярваха в него, спасявайки го от духовна смърт.
