От страна може да изглежда, че всички азиатски философски движения са еднакви: съзерцание, самоусъвършенстване и измерване. Това впечатление обаче е подвеждащо. Върху подобна основа е нараснала маса диаметрално противоположни учения, отличен пример за разликата между които са даоизмът и конфуцианството.
Конфуцианството се роди първо, започвайки от един човек. Конфуций е бил легендарен човек през живота си и затова е имал голяма тежест в политиката - в това отношение учението, което създава, е почти официална държавна религия.
Основната му идея беше самоусъвършенстване и личностно развитие. Идеалът на човека в конфуцианството не е твърде различен от този, възприет в Европа: добротата е на преден план, която разчита на уважение към другите, честност и липса на отрицателни качества като гняв, похот и алчност. И крайната цел за постигане на лични постижения е максимална социална полезност, работа в полза на хората.
Даоизмът, който се появи малко по-късно, може да се счита за отговор на държавната доктрина. Целта на даосистите беше идентична: стремежът към идеал. Но методите били диаметрално противоположни, давайки на човека храна за размисъл и го поставяйки пред сериозен избор.
Основната идея на контракултурата беше пасивността. Както и в конфуцианството, и тук ярък израз на емоции и чувствителност към страстите не бяха приветствани. Въпреки това, вместо да заеме активна позиция за „поправяне на себе си“, даоистът се опита да заеме позицията на външен наблюдател, възприемайки собственото си съзнание, изтощено от страданието, като нещо външно и не му принадлежи. Пряката противоположност на държавната система се проявява и в крайната цел на самоусъвършенстване - постигането на „универсално равновесие“.
Даоизмът дори не е мислил за каквато и да е работа за обществото (заради това, което се възприема като движение на анархисти). Идеалният човек е човек сам по себе си, без да се позовава на надути етични норми и най-вече на общественото благо. В космически мащаб всяка етика не играе никаква роля и следователно даоистът трябва да действа просто на хитрост.
Подобна разлика в позициите води до още едно фундаментално противоречие: поглед върху структурата на света. Конфуцианците, мотивирайки се за решителни действия и активно развитие, разделиха света на „леви“ и „десни“, като строго отнасяха нещата към добро или отрицателно и покваряващо. На противниците им, напротив, нямаше нужда от това: откъсната и пасивна позиция позволява на даоизма да възприема средата в широк спектър, виждайки едновременно неутрални действия и частично наклонени в някаква посока.
