18 март 1584 г. един от най-страшните тирани в историята на Русия, цар Иван Грозният, умира. Веднага из Москва се разпространиха слухове за насилствената смърт на всемогъщия автократ. Споровете за причините за смъртта на руския суверен продължават и в наше време.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/65/zagadki-istorii-smert-ivana-groznogo.jpg)
Изследване на костите на Иван IV, извършено през 1963 г., е установено наличието на смъртоносно количество живак в тялото на царя. Изследователите веднага заключиха, че съдържанието на живак е причинено от факта, че Грозни лекува сифилиса си с живачен мехлем. Подобно лечение за дълго време и доведе до повишено съдържание на живак в тялото и, като следствие от това, смъртта на монарха.
Ученият М.М. Герасимов, който изследва останките на Иван Василиевич през 60-те години на миналия век, посочи, че ако царят е имал сифилис, това заболяване би довело до патологични промени в костите на скелета, но при проучването на останките не са открити такива промени.
Съвременник на царя, англичанинът Джером Хорси, каза, че руският монарх е удушен. В същото време, след като разгледаха добре запазения хрущял на царската ларинкса, съветските учени отхвърлиха тази версия за убийството на Иван Грозният.
Но откъде е дошъл живакът в останките на царя и дори в толкова големи количества.
Може би слуховете за отравянето на краля, възникнали веднага след смъртта му, все още имат място под тях. И вероятните отрови на Иван IV са били, както сочат съвременниците на царя (чиновник Иван Тимофеев, холандецът Исаак Маса), любимите на монарха Богдан Белски и Борис Годунов, зет Федор Иванович, син на Иван Грозният.
В крайна сметка именно Годунов стана фактически владетел на Русия след смъртта на Иван Василиевич, а Белски стана член на регентския съвет, създаден при Федор Иванович, който стана цар след смъртта на баща си.