За първи път смъртта на чичо му, който почина от тежко заболяване на четиридесетгодишна възраст, го накара да се замисли за смисъла на живота на Владимир Головин. Племенникът много скърбяше за ненавременно заминалия роднина. Тогава бъдещият свещеник се замисли за това какво е животът и смъртта, за това, което очаква хората след края на земното пътешествие.
От биографията на Владимир Головин
Владимир Валентинович Головин е роден в Уляновск на 6 септември 1961 година. В същата година момчето е кръстено. Владимир получи най-обикновеното училищно образование. След дипломирането си той работи като механик в местен механичен завод.
През 1979 г. Владимир постъпва в Московската теологична семинария. От 1982 г. той служи като момче на олтар в една от църквите на Уляновск.
През 1984 г. Головин се жени за Ирина Виталиевна Черкасова. Година по-късно се появи син със съпругата си, която беше кръстена Станислав.
През есента на 1986 г. Владимир е ръкоположен за дякон от Казанския и Марийски Пантелеймон. Впоследствие той служи в Удмуртия, в катедралата Троица в Ижевск. След известно време Владимир Головин е преместен в храма на Ярославските чудотворци, който се намира на Арското гробище в Казан.
През пролетта на 1987 г. е ръкоположен за свещеник. Служенето в това си качество се проведе като настоятел на Сретенската църква (Марийска АССР, област Орша, село Голяма Кучка).
През есента на 1988 г. епископът на Казан и Марий Анастасий назначава Головин за настоятел на енорията в Куйбишев.
От 2003 г., с благословията на архиепископа на Казан и Татарстан, отец Владимир общува с поклонници, които пристигат от различни градове на страната и чужбина.
Отец Владимир води много часове проповед, дава на енориашите духовни наставления. Той посвещава себе си и дните си на служене на хора без следа. Головин се ползва с безспорен авторитет сред обикновените хора и държавните служители. Той е много чувствителен към всеки човек. Отец Владимир отделя много време за организиране на работата на всички структури на своята енория.
Двадесет и осем години повече свещеническа служба са получили много църковни награди. Головин има много благодарствени писма. Награден е с медали от представители на властите и обществените организации.
Головин е бил председател на енорийския съвет, бил е декан в своя окръг и е ръководил отдела за църковно милосърдие и социално служение на митрополията. Отец Владимир беше член на събора на Чистополската епархия, беше изповедник на общността в църквата на свети великомъченик Авраам.
Под строгото ръководство на Владимир Головин е направено много:
- отворени са девет нови конгрегации;
- организирани четири неделни училища;
- мащабна реконструкция на мястото на страданията на Авраам от България;
- територията на храма беше оборудвана и облагородена.
Игуменът нареди да се издигне ограда около храма. Има ток и газ, телефон и интернет. Енорийската библиотека работи. Отец Владимир ръководи публикуването на енорийския вестник и сам избира много публикации за уебсайта. С участието на Головин бяха открити молитвени стаи в Централната районна болница и в интернат за инвалиди и възрастни хора.
Енорията, водена от отец Владимир, провежда множество духовни и морални събития в много организации. Сред тях са:
- градски библиотеки;
- приют за деца;
- областна болница;
- пансион;
- окръжен военен комисариат;
- Отдел на вътрешните работи.
Головин винаги е вярвал, че сътрудничеството с обществени и военно-патриотични организации трябва да бъде важен аспект на услугата.
Владимир Головин за себе си
Поканен в предаването Slov на телевизионния канал Спас, Владимир Головин разказа на публиката за живота си, като разказа как е стигнал до решението да се посвети на църквата. Говорено им е много за семейството.
Протоиерей Головин вярва, че неговото раждане и пътят на служба са били дадени отгоре. Случи се така, че бабата на Головин реши да покаже на сина си Валентин, който по това време не е баща на Владимир, местата, където е роден. Стигнаха до селото пеша. По пътя минахме покрай издигнат кладенец на мястото, където преди много векове Николай Чудотворец се е явил на хората.
Точно в този ден беше отбелязан празник в името на този светец. В кладенеца имаше много хора, които бяха разпръснати от полицията. Но хората не искаха да се разпръснат. Бабата на Владимир взе вода в кладенец и я почерпи със син. Тогава Валентин вдигна глава и на дървото сред пукнатините видях лицата на светците. Хората, стоящи наблизо, предсказаха на Валентин, че впоследствие синът му ще служи на църквата.
Духовното образование на Владимир се занимава главно от баба му. Именно тя го въведе в храма. Тогава неведнъж го завеждаше със себе си на църковна служба. Когато момчето призна на Пелагея Ивановна, че иска редовно да посещава църква, тя му връчи Евангелието и го помоли да прочете тази книга на глас възможно най-често. Самата тя не беше обучена в грамотност. Баба отгледа Владимир в духа на грижата за църковните светилища. Преди да се заеме с Библията, той трябваше да измие добре ръцете си.
След смъртта на любимия си чичо Владимир реши, че по всякакъв начин ще се опита да проумее смисъла на битието. Започва да изучава духовна литература. Въпреки това книгите, преминали през съветската цензура, не дават отговор на въпросите му. Но от наръчниците за научния атеизъм бъдещият свещеник, колкото и да е странно, научи много интересни и полезни неща: имаше много цитати от Стария и Новия завет. Момчето пропусна критиката, докато четеше.
В следващите години Владимир се сблъсква с неразбиране от страна на съученици и учители. Но той издържа моралното изпитание и подигравки. Оттогава основната му цел е църковното служение.
