Китай беше и остава загадъчна страна за европейците. През последните десетилетия обаче тази империя се отвори за развитието на универсални ценности. Кариерата на филмовата актриса Вероника Ип може да послужи като визуално потвърждение на този процес.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/89/veronika-ip-biografiya-tvorchestvo-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
Далечен старт
Информираните знаят, че Хонконг, официално част от територията на Китайската народна република, живее по собствените си закони и разпоредби. Начинът на живот на местното население се е развил под влияние на западната, предимно американска култура.
Известният филмов актьор Верник Ип е роден на 12 февруари 1967 г. в заможно семейство. Родителите са живели в Хонконг. Баща ми работеше на борсата. Майка се занимаваше с бизнес модел. Момичето израсна под строгия надзор на гувернантка, която я преподаваше английски и светски маниери.
Когато Вероника беше на седем години, тя беше изпратена в християнско училище за момичета. Образователната система в града се развива преди сто години по британски образ и подобие. Заможните граждани се стремяха да отглеждат децата си в европейските традиции. Момичето учи добре. Тя обичаше да пее в хора. Интересуваше ме историята на културата като цяло и в частност киното. Заедно с приятелите си тя се опита да присъства на различни конкурси и фестивали, които редовно се провеждат в града.
Важно е да се подчертае, че момичето имаше привлекателен външен вид. Властите в Хонконг сляпо имитират и понякога творчески копират западните ритуали и традиции, решават да проведат конкурса за красота „Мис Азия“ на своята територия. Първото подобно събитие се състоя през 1985 г. По това време Вероника беше на осемнадесет години и тя, според приетите правила, имаше право да участва в това шоу. Момичето старателно се подготви за представлението. Резултатът беше доста приличен - Ip зае почетно трето място.
В резултат на състезанието Вероника получи две престижни награди: „Най-прекрасното момиче“ и „Най-темпераментното момиче“. За всяко заглавие бъдещата актриса получи чек за 10 хиляди хонконгски долара. Плюс това местно телевизионно студио на ATV подписа договор с победителя в конкурса. С този договор започва професионалната художествена дейност на Ip.
Противно на очакванията, работата по телевизията беше монотонна и рутинна. Почти четири години Вероника, както се казва, работи, без да изправя гърба си. В крайна сметка тя се умори от това занимание.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/89/veronika-ip-biografiya-tvorchestvo-karera-lichnaya-zhizn_2.jpg)
Филми от трета категория
Амбициозна и ориентирана към успеха актриса мечтаеше за слава. За да привлече вниманието на мениджърите на шоубизнеса, Вероника започна да действа в откровени фотосесии. Снимките й започнаха да се появяват на страниците на лъскави списания. След кратък период от време актрисата бе предложена да участва в еротична картина. В Хонконг такива ленти принадлежат към третата категория. Всъщност това са филми, които попадат в заглавието „забранено за гледане от лица под 18 години“. По това време забраната действа като стимулатор на интерес от зрители от различни възрасти.
Първата еротична мелодрама, която беше пусната с участието на Вероника Ип през 1991 г., беше наречена Take Me. След това дойдоха снимките „Хубава жена“ и „Скрити желания“. Вече опитна актриса разбра какво очакват режисьорите и зрителите от нея. Почти всички експерти отбелязаха високата артистичност на изпълнителя. Вероника се държеше естествено и естествено в кадъра. Без никакво напрежение тя се съблече и демонстрира своите привлекателни форми. Интересно е да се отбележи, че първият филм събра в касата над 13 милиона долара.
Еротичното произведение на Вероника Ип беше оценено. Актрисата беше поканена на различни проекти и вече избра по-подходящ за нея. През 1992 г. още няколко филма видяха светлината, чието съдържание може лесно да се отгатне по имената - „Жигало и курвата“, „Момиче на повикване“, „Роза“. Трябва да се подчертае, че Вероника се стремеше да избере такива роли, където трябваше да бъде изложена възможно най-малко. В началото на 1993 г. тя публично обяви отказа си да участва във филми от трета категория.