Ако изпитвате носталгия по съветското кино, не забравяйте да гледате филми с участието на Валентина Владимирова - ще намерите много приятни моменти и удоволствието да обмислите страхотна актьорска игра. Може би толкова доброта и душевност, колкото в тези филми, никъде не може да се намери.
биография
Валентина Владимирова е родена в украинското село Василиевка през 1927 година. Семейството на родителите й било много бедно, децата често гладували. Но изобщо не е нужно да говорим за дрехи - те облекат това, което трябва.
Когато Валентина беше на четиринадесет години, войната започна и се влоши - нацистите влязоха в селото и взеха последното нещо, което се случи. Имаше моменти, когато трябваше да тичаш бос по снега. Поради това известният артист имаше характерна дрезгавост в гласа си.
А след войната беше трудно да се работи: да се възстановят разрушените къщи, да се строят нови и да се правят много различни работи.
След училище Валентина заминава за Харков, за да получи образование като икономист. И когато дойде в театъра с приятелите си, тя разбра, че е намерила призванието си и че иска да стане артист. Тя беше изцяло запленена от актьорството, беше очарована от светлината, падаща на сцената и осветяваща костюмите на героите. На сцената се разигра действие, подобно на обикновения живот и все пак необичайно.
Кариера на актрисата
Решителното момиче дълго не мислеше: взе документите и отиде в Москва, за да влезе във ВГИК.
Още по време на следването си тя играеше много различни роли и всички те бяха в ролята на „прости руски жени“. Нещо повече, дори възрастта на героините беше подчинена на нея: тя играеше и млади момичета, и древни старици, и омъжени жени, и самотни страдащи вдовици.
Във VGIK тя се срещна с бъдещия си съпруг Валери, а също така се сприятели и с бъдещите съветски филмови звезди Нина Сазонова и Надежда Румянцева, с които бяха приятели до последните дни на Владимирова.
Интересна история е свързана с моминското й име - „Дубина“. Тя беше произнесена с акцент върху втората сричка, а Валентина не обичаше да бъде наричана с фамилното си име. И въпреки че всички наоколо я убеждаваха да остави такова оскърбително фамилно име, тя не се съгласи, по нейно изражение, цял живот да „бъде клуб“. Както по-късно показа животът и с обикновено фамилно име, актрисата стана знаменитост. В крайна сметка тя беше една от най-търсените съветски актриси.
След като получи дипломата, Владимирова получава няколко възможности да стане актриса наведнъж: тя започва работа в Театър-студио на филмов актьор и в същото време е поканена да снима филма „Поема на морето“ (1958 г.). Освен това режисьорът Александър Довженко й даде сценария и предложи да избере роля. С леката му ръка тя започна да играе на жени с деца, обременени с домакинство. Това обаче изобщо не притесни актрисата - тя разбра, че никаква роля не идва случайно, че всичко е съдба.
„Основното е да не играете по същия начин - каза Владимирова, - разбирам, че трябва да играете характер, да откриете човешката същност и да играете надеждно.“ И да покажете на хората, че в живота има справедливост и доброта.
Например във филма "Младата съпруга" Валентина изигра ролята на Руфина, която се грижи за дъщерята на починалата си сестра. Искрено вярва, че племенницата й ще бъде много по-добре с нея, отколкото с баща си, който се ожени за младо момиче. А възрастната жена отдала цялата си любов на сираче.
Тя изглежда малко груба, но зад нейната непристъпност се крие нежно сърце и желание да се грижи за тези, които са по-лоши от нея. Тя се кълне и плаче, но зад всички тези скандали се крие страхът да бъде сама и да не осъзнае любовта си, която живее в изобилие в душата си.
Какъвто и филм от портфолиото на актрисата да вземете, във всяка обикновена жена със силен характер, ярка и смела, се появи пред зрителя. И понякога, въпреки привидната грубост, Владимирова показа чистата душа на героинята толкова фино, че младите актриси имаха какво да научат от нея.
Във филма "Всичко започва на пътя" Валентина Харлампиевна получи ролята на Екатерина Ивановна. Това беше просто на пръв поглед изображение - ежедневно и рязко отрицателно. Владимирова обаче намери в характера на героинята такива нюанси, такива нюанси, че режисьорът се чудеше откъде я е взела.
Най-добрите филми във филмографията на Валентина Владимирова се смятат за „Бял бим - черното ухо“ (1976), „Председател“ (1964), „Не забравяй
Гара Луговая ”(1966 г.), „ Кранове летят ”(1957 г.), „ Жени ”(1965 г.), а най-добрите серии са„ Река Угрюм ”(1968 г.) и„ Сенките изчезват на обяд ”(1971 г.).
В биографията й има специална роля - злодеят във филма „Бялата бим - черното ухо“ (1976 г.), на който Владимирова отказва дълго време. Тогава обаче тя се съгласи и заигра брилянтно.
