Напоследък все повече хора по света се интересуват от марксизма. Системата на възгледите за обществото, политиката и икономиката, разработена от Маркс, Енгелс и Ленин, разбира се, съдържа някои противоречия. Но в същото време се отличава с достатъчна хармония и логическа обосновка.
Трите източника на марксизма
Марксизмът е система от социално-политически, икономически и философски възгледи, изложени първо от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, а впоследствие разработена от Владимир Ленин. Класическият марксизъм е научна теория за революционната трансформация на социалната реалност, за обективните закони на развитието на обществото.
Теорията на Маркс не възникна от нулата. Източниците на марксизма са класическата немска философия, английската политическа икономия и френският утопичен социализъм. Вземайки всичко най-ценно от тези течения, Маркс и неговият най-близък приятел и другар по оръжие Енгелс успяват да създадат учение, чиято последователност и пълнота е призната дори от пламенни противници на марксизма. Марксизмът съчетава материалистично разбиране на обществото и природата с революционната теория на научния комунизъм.
Философия на марксизма
Възгледите на Маркс се развиват под влияние на материалистичната философия на Фейербах и идеалистичната логика на Хегел. Основателят на новата теория успя да преодолее ограничените възгледи на Фейербах, прекомерното му съзерцание и подценяване на значението на политическата борба. Освен това Маркс реагира отрицателно на метафизичните възгледи на Фейербах, който не признава развитието на света.
Към материалистичното разбиране за природата и обществото Маркс добави диалектическия метод на Хегел, почиствайки го от идеалистични люспи. Контурите на нова тенденция във философията, наречена диалектически материализъм, постепенно се очертаваха.
Впоследствие Маркс и Енгелс разширяват диалектиката към историята и други социални науки.
В марксизма въпросът за отношението на мисленето към битието се решава недвусмислено от материалистически позиции. С други думи, битието и материята са първични, а съзнанието и мисленето са само функция на специално организирана материя, която е на най-високия етап от нейното развитие. Философията на марксизма отрича съществуването на висша божествена същност, без значение какви дрехи носят идеалистите.
Политическа икономия на марксизма
Основната работа на Marx, Capital, е посветена на икономическите въпроси. В това есе авторът творчески приложи диалектическия метод и материалистичната концепция на историческия процес при изследването на капиталистическия начин на производство. Откривайки законите за развитие на общество, основано на капитала, Маркс убедително доказа, че крахът на капиталистическото общество и неговото заместване с комунизма е неизбежност и обективна необходимост.
Маркс изучи подробно основните икономически концепции и явления, присъщи на капиталистическия начин на производство, включително понятията стока, пари, обмяна, наем, капитал, излишна стойност. Такъв задълбочен анализ позволи на Маркс да направи редица изводи, които са полезни не само за онези, които са привлечени от идеите за изграждане на общество без класа, но и за съвременните предприемачи, много от които се научават да управляват капитала си, използвайки книгата на Маркс като инструмент.
