Творчеството във всеки жанр изисква човек да даде пълна сила. И все още се нуждаете от талант. Без талант дори да се занимаваш с прост занаят е безполезно. Вили Иванович Токарев от детството беше специално дете. Както се пее в една свиреща песен, не прилича на баща и майка. Родителите на бъдещия художник-изпълнител поведоха родословието си от кубанските казаци. Както трябва да бъде за представителите на сервизния клас, те обичаха и знаеха как да работят на земята. Синът обаче остана безразличен да работи в градината. Родната му страна го разпозна в съвсем различна роля.
Формиране на характера
Уили е роден няколко години преди Втората световна война, през 1934г. Подобно на много момчета от неговото поколение, на четиринайсетгодишна възраст той започва да работи и да носи доста голяма стотинка в къщата. Интересно е да се отбележи, че момчето е отишло на море на кораб, за да причаква. Вероятно именно през този период той се е запознал със старата моряшка песен „Морето се разпространява широко“. В текста има такива редове - „другарю, не мога да гледам, огненият каза на пожарникаря“. Не всеки зрял селянин е останал да разбере как живее същият този пожарникар до котлите. И колко пот излиза от него по време на смяната.
В началото на живота биографията на Вилен Токарев се развива според конвенционалните модели. Истинският мъж трябва да яде войнишка каша, без да се проваля. Армията, въпреки дружелюбното и многогласно хленчене на кирки, е добра школа на живота. След услугата самоуверената и целенасочена демобилизация заминава за град Ленинград. Точно по това време Петербург придобива известност като гангстерски бардак. В онези години градът на Нева беше истинската културна столица на Съветския съюз. Представители на творческия елит от цял свят смятаха за чест да говорят тук.
Токарев лесно премина всички творчески и технически тестове, предписани от правилата, и влезе в музикалното училище към Ленинградската консерватория, наречена на Римски-Корсаков. Като основен инструмент изборът падна на контрабас. Обучавайки се, Вили плодотворно си сътрудничи с известни музикални групи и автори в страната. Контакти от този вид разшириха кръгозора на ученика и донесоха знания, които няма да получите в стените на училището. Оставяйки стените на алма матер, сертифицираният музикант нямаше представа къде ще го доведе трудната съдба на творческия човек.
Славей в "клетката"
Отначало, след като завърши следването си, кариерата на изпълнител и музикант се развива с Уили доста успешно. Достатъчно е да се каже, че той е бил нает от Ленинградския радио и телевизионен оркестър. Точно по това време се запознах с Едита Пиеха. Певицата запозна публиката и слушателите с песента „Дъжд“, написана от Токарев, която по-късно стана визитната картичка на Пиеха. Признанието на младия музикант от популярни личности беше доста достойно, без никакви трикове и „обаждания от тила“. Тогава известният певец Анатолий Королев изпълни на изпълненията си песента „Кой е виновен?“, Която дойде от перото на млад автор.
Музиката не познава държавните граници и националността. Джазът, чиято родина беше Африка, придоби безпрецедентна популярност в Америка. И оттам започна да се разпространява в целия свят. Кой от служителите на съветската култура можеше да предположи, че местните музиканти ще харесат този жанр. С чужд феномен започна последователно и грубо да се бори. Днес свирите джаз, а утре ще продадете родината си - така умилостивиха ценителите на Луис Армстронг и херцог Елингтън. Токарев харесваше такава музика и той се потопи в джаз импровизации. Лесно е да се предположи, че гмуркането от този вид завърши тъжно.
Някак изведнъж за музикант в Ленинград нямаше работа. Уайли беше в затруднено положение. В ръцете на семейството, което трябва да се поддържа, няма просто пари. И достойни оферти също. Той трябваше да се премести в Мурманск, град на полуостров Кола. Тук той успява да създаде няколко песни, които донесоха на автора още една порция слава. Общата ситуация обаче не се е променила. Административният натиск и цензурата на цензорите не позволиха реализирането на интересни и напълно невинни, от гледна точка на сигурността на страната, проекти. В резултат на това Токарев заминава за Америка, оставяйки контрабас и собствени музикални нотки на митниците.
