Необходимо е да се служи на този, който има сила и богатство. Това някак не съвпада с идеалите на небесния рицар. Пилотите обаче имат и свои собствени антигерои.
Представителите на всяка професия обичат да приписват на работата си определен облагородяващ ефект върху душата. Авиацията винаги е била раздута от легенди и е обичайно пилотите да представляват хората без страх и укор. Въпреки това, напълно неморален тип може да се научи да управлява машина с крила.
детство
Семейство Стоян живееше в село Галата край Варна. Главата на семейството Илия служи в армията; заплатите му бяха достатъчни, за да осигурят добре жена си и децата си. С последното всичко беше наред със съпрузите - през март 1913 г. се ражда момче, на което е дадено името Стоян. Това беше петият наследник на смелия войник. Бащата не можа да види новороденото - България започна поредна кампания срещу турците и той умря няколко месеца преди раждането на наследника.
На ножа (1912 г.). Художникът Ярослав Вешин
Синът на героя получи право да учи в училище за военни сираци във Варна. Не помни родителя си, но учителите много говореха за подвизите на българските бойци. Зад кулисите на красивата патриотична пропаганда момчето наблюдаваше безрадостното съществуване на най-близките си хора. Майка му, братята и сестрите му гладуваха, самият той им помагаше, като продаваше вестници по улиците на града.
младежта
Прилежният ученик бе забелязан от учителите. През 1930 г. Стоян е изпратен да продължи образованието си в Софийската семинария. Тийнейджърът не беше доволен от това, коя професия е избран. Армията изглеждаше много по-привлекателна от църквата. След 4 години грешката на възрастните беше поправена. След като получи диплома, нашият герой постъпи във Висшето армейско училище за офицери.
След като завършва тази образователна институция, Стоян започва службата си в кавалерията. За много негови връстници красива униформа и участие в празнични шествия в столицата бяха върховната мечта, но това не беше достатъчно за този амбициозен млад мъж. Той искаше да направи главозамайваща кариера и да забогатее. По това време авиацията се смята за най-елитния военен отрасъл, защото Стоянов продължава обучението си във Военната авиационна академия, която завършва през 1938 година.
изкушения
Младият пилот беше избран сред офицерите, които българското правителство изпрати за стаж в Германия. Лейтенант Стоянов и още шестима български пилоти пристигнаха във Върнойхен, за да учат в местно авиационно училище. Техниката, която видяха там, ги шокира.
Лейтенант Стоянов в немския изтребител Bf.109G-6
Имаше какво да се види освен нови коли. Стоян сравни индустриалната Германия с родината си и намери последния нещастник. Харесваше известната немска дисциплина, харесваше идеята за съществуването на свръхчовешка порода, която позволяваше всичко. Човекът, разбира се, смяташе себе си за този, който ще реши съдбата на неприятен народ, прелетяйки над тях в самолет, осигурен от цивилизовани германци.
Вкъщи
През 1939 г. командировката приключва. Авиаторът е бил принуден да се върне към грозната българска действителност. Той получи длъжност инструктор в училището за пилоти на изтребители, което беше дислоцирано близо до град Карлово. Единственото, което ни зарадва, беше, че намеците и малките неща, донесени от чужбина, дадоха възможност да се различават качествено от местния бяс и да направят незаличимо впечатление на по-слабия пол.
Град Карлово в България, където служи Стоян Стоянов
По време на една от разходките в града Стоянов се запозна с красивата Мина. Тя беше само на 18 години, но вече разбра, че личният й живот трябва да бъде изграден, ръководен от прагматични интереси. Добродействащият военен беше най-добрият вариант от разнообразието от ухажори, които провинцията може да предостави. През 1940 г. се състоя сватба. Какви идеи изповядва съпругът й, Мину беше много по-малко заинтересована каква заплата има.
война
Стоянов с ентусиазъм прие съюза на България и Хитлер Германия през март 1941 г. Самият той стана пилот на Luftwaffe и се гордееше с това. Стоян Илиев не беше против да допринесе за победата на Третия райх над щатите, обитавани от нечовеци, но командата не бързаше да го изпрати на фронта. До 1943 г. лейтенантът пътува до летищата на родината си, не участва в реални битки.
Стоян Стоянов награди Железния кръст II клас
Пилотът получава първата си бойна мисия, когато е назначен за командир на 682-ра ескадрила на 6-ти изтребителски полк, която защитава небето над нефтените находища в Румъния. Стоянов изпълняваше работата си както трябва - успява да свали 5 вражески бомбардировача, давайки възможност на нацистите непрекъснато да доставят гориво в танковете си, гладейки земите край Курск. Вярно, Червената армия изравни всички усилия на нещастния Стоян.
