На съвременния човек е трудно да повярва в Бог. Той иска да знае със сигурност: съществува ли Всемогъщият? Много въпроси възникват: "Какво иска от мен? Какво мога и трябва да направя за него? Какво ще ми даде той и как ще се отрази на живота ми?"
Връзката между Бог и човека
Невъзможно е да се съгласим със съществуването на Бог и да оставим живота същия. Това не може да се нарече вяра. Ние, като че ли, позволяваме на Бог да съществува, но дори не се опитваме да се променим. Човек трябва сам да реши: ако Бог е, значи той изисква нещо. Той чете мисли и е навсякъде наблизо, знае миналото и вижда бъдещето. Ако Той не е там, се появява ужасно заключение: „Правя каквото искам и няма да има нищо за мен“.
Паскал по едно време размисли върху темата за вярата и стигна до някои изводи:
1. Вярващият се опитва да се смири пред съседите си, да ги обича, поема тежестта на труда и емоциите, вярва в безсмъртието на душата и т.н., т.е. активно оправдава вярата си.
2. Ако човек сбърка и няма Бог, той все още нищо не губи. Той се опита да живее праведен живот, след смъртта не намери извинения за надеждите си, но умря, както всички останали, оставяйки след себе си добър спомен. Ако има Бог, тогава вярващият е в множество печалби, като е близо до Всемогъщия и жъне плодовете на своята вяра.
3. Ако невярващият е прав, той не спечели нищо. Той живее, вярва, че няма съвест, задгробен живот, награда за праведните и наказание за грешника и тогава той умира. И ако се окаже грешен, значи губи всичко. Оставяйки след смъртта в друга реалност, нещастният намира потвърждение, че е отрекъл и губи царството Божие.
Невъзможно е да се убедим в съществуването на Бог чрез тренировки и волеви упражнения. Необходима е благодатна помощ, защото е невъзможно да познаем Бога без Бога. Има духовен закон, който казва, че Бог трябва да намери поне един вярващ човек, за да привлече мнозина към него.
Първият такъв човек беше старозаветният Авраам. Тогава на Земята вече имаше много хора, но Бог търсеше човек, който напълно да му се предаде. Той го караше около Земята, не му позволяваше да се „вкоренява“, изпитваше бездетство, разговаряше с него и веднъж, като поиска да убие собствения си син и да изпита вярата си, той произведе от него цял народ, на когото даде закона си и започна да общува по-дълбоко с човек.
