Сослан Андиев е съветски борец с осетински произход, който с право се нарича легендарен. Говорейки в тежка категория, той печели две златни олимпийски награди, четири пъти става световен шампион и три пъти - Европа.
Биография: детство и младост
Сослан Петрович Андиев е роден на 21 април 1952 г. в столицата на Осетия - Владикавказ. Баща му беше осетинец, а майка му - кубански казак. Освен Сослан, в семейството израснаха още три деца. Буквално всички познаваха баща му Петър Андиев в малка Осетия. Занимаваше се с вдигане на тежести и борба. Той беше многократен шампион на Северен Кавказ.
Баща почина, когато Сослан беше на осем години. Той успя да доведе по-големи братя на борба. А Сослана вече беше привързана към него от брат си Генадий, на чиито плещи тогава лежеше грижата за семейството. Впоследствие Андиев си припомни как по-големият му брат здраво държи ръката му и го заведе на първия урок при един от най-известните треньори на Съюза - Асланбек Дзгоев. Тогава Сослан беше на 12 години и тежеше 85 кг.
По това време той малко се интересуваше от борбата. Сослан мечтаеше за баскетбол. По-големите братя, които вече имат шампионски титли, обаче не искаха да чуят за това хоби. Така Андиев дойде при Дзгоев - един от основателите на осетинската школа за борба. През негови ръце преминаха всички именити борци на СССР.
Пет години по-късно Сослан стана победител в световното първенство сред младежи, което се проведе в Щатите. Висок, могъщ и нахален, той умело разкарва на килима с опонентите си. След младежкия шампионат Сослан беше треньор на по-големия си брат и спаринг партньор Генадий.
кариера
През 1971 г. тримата братя Андиев се бият в Съюзното първенство и заемат целия подиум в тежка тежест. Наградите бяха разпределени според възрастта: Генадий спечели, Сергей се изкачи на втората стъпка на подиума, а най-младият Сослан стана трети.
Заедно с изпълнения на килима, той завършва Планинския аграрен университет. Той получи икономическа степен и планира да защити дисертацията си на тема „Икономика на колективните ферми на Северна Осетия“. Въпреки това плановете не бяха предопределени да се сбъднат, тъй като обучението отне много време.
През 1973 г. 20-годишният Сослан става шампион на Съюза. Непобедимият тогава беше Александър Мечката. Малко преди съюзното първенство Юрий Шахмурадов пое шеф на националния отбор. Той не се страхуваше да вземе новосъздадения шампион на световното първенство, което се проведе в Техеран. Сослав взе „златото“. Тогава журналистите го кръстиха втората Мечка.
Три години останаха преди първите олимпийски игри. През това време прасенцето на Сослан бе попълнено:
- Световна купа „сребро“ в Истанбул (1974 г.);
- „Златото“ на Световната купа в Минск (1975 г.);
- „Златото“ на Европейското първенство в Мадрид (1974 г.);
- „Златното“ европейско първенство в Лудвигсхафен на Рейн (1975).
През 1975 г. Андиев е нает от МВР в Северна Осетия. Става спортен инспектор и работи в "авторитетите" до 1989 година. Той се издигна до чин майор от вътрешната служба.
На Олимпиадата в Монреал Сослан прекара шест двубоя. Той отбеляза четири ясни победи и две точки.В заключителния двубой Андиев положи на килима германския борец Роланд Герке с резултат 22: 9.
До следващата олимпиада, която се проведе в Москва, Сослан беше капитан на националния отбор по свободна борба. И отново той нямаше равен: пет двубоя - пет победи. Той беше готов да отиде на трета олимпиада. Съветските спортисти обаче не са летели до Лос Анджелис по политически причини.
Година по-късно Сослан реши да прекрати кариерата си. Той стана треньор, ръководейки отбора по борба с фристайл на СССР. По-късно той призна, че е трудно да свикне с ролята на треньор, но не вижда друг начин за себе си, тъй като не би могъл да живее без чувство за борба и килим, което се даваше от много години. Андиев направи огромен принос за развитието на борбата в страната. Той се увери, че екипът е запазил традициите на приятелство, взаимна подкрепа и високи изисквания към себе си, защото това е била тя, която държи в продължение на много години.
Работата в отбора със Сослан беше успешна, домашната школа по борба постоянно доказваше своето превъзходство в света. По време на мандата си на треньор Андиев подготвя Владимир Тогузов, бронзов медалист на Олимпиадата през 1988 г. в Сеул.
За неговата сметка редица заглавия и награди, сред които:
- „Заслужил треньор на РСФСР“;
- „Заслужил работник по физическа култура на Руската федерация“;
- Орден за приятелство на народите;
- Орден на Трудовия червен знаме;
- Златен орден на Международната федерация по борба по свободен стил FILA.
Андиев беше министърът на спорта на Северна Осетия и заместник на трите свиквания в парламента. Благодарение на неговите усилия републиката успя да запази изцяло мрежата от детски и младежки училища на олимпийския резерв. Освен това под ръководството на Андиев още три спортни училища отвориха вратите в Осетия. В мащаба на малката Осетия това наистина е голям принос за спортното бъдеще на младото поколение. В периода от 1990 до 1998 г. Андиев е бил вицепрезидент на Руския олимпийски комитет (РПЦ) и е член на Изпълнителния комитет на РПЦ.
Напоследък Сослан Андиев живее и работи във Владикавказ. Умира на 22 ноември 2018 г. в болница в Москва, където се лекува. Погребан е в родната си Осетия, на гробището на Жизел.
