Елиф Шафак е съвременна турска писателка, която успя да сплита Изток и Запад заедно в романите си, разбивайки етикетите на стереотипите.
биография
Елиф Шафак е роден на 25 октомври 1971 г. във Франция, Страсбург. Но година след раждането на дъщеря му, главата на семейството подаде молба за развод. Майката на малкия Елиф нямаше друг избор, освен да опакова и да напусне къщата с бебето на ръце. Така заедно се върнаха в Турция, Анкара.
Елиф израства като единствено дете на самотна майка в патриархална страна. В началото на 70-те години това беше доста необичайно явление. Затова от ранна възраст Елиф вижда два вида жени: майка - образована, светска, модерна, но разведена и баба - религиозна, по-слабо образована, привърженица на традициите, лечителка. Гледайки ги, Елиф още в най-ранните си години осъзна, че не иска да се ограничава до тесен кръг от стереотипи и принадлежи само на една културна група. Тя разказа за това на въображаемите си приятели, пишейки истории, как ще обиколи целия свят и ще разруши стените, издигнати от хората. Развълнувана от психичното здраве на осемгодишния Елиф, майка й й купи тетрадка и й предложи да води личен дневник, в който да записва ежедневни впечатления и емоции. Но Елиф сякаш си написа скучен урок и тя започна да пише за други хора, събития, които никога не са се случвали. Приблизително по същото време майка й стана дипломат. И от малката, суеверна среда на баба си, те се преместват в Испания.
В школата на Мадрид Елиф беше единственият турчин сред многонационални съученици. Това обаче не събра учениците. Напротив, ако нещо отрицателно се случи с определен народ, детето се подиграва с други деца. Нейни съученици се интересуваха какви филми гледа, дали пуши, защото всички турци бяха тежки пушачи и направиха изводи. Така тя натрупа опит в културните стереотипи, които в бъдеще бяха отразени в страниците на нейните книги.
След Испания тя и майка й се преместват да живеят в Йордания, в Германия и отново в Анкара. И навсякъде пишеше своите наблюдения на хора в тетрадка.
кариера
На 21 години Елиф се премества в Истанбул, в претъпкан и модерен квартал, където пише първите си романи - Кем Гьослере Анадолу (1994) и Пинхан (1997).
След земетресението в Турция през 1999 г. излиза нов роман - Şehrin Aynaları. Книгата е написана от Елиф, впечатлена от видяното, когато в три часа сутринта тя изтича от къщата и се натъкна на местен бакалин. Той, който не продава алкохол и не разпознава маргинализирани хора, седна до мъж с гей ориентация и му предложи цигара. Пред смъртта всички земни различия изчезнаха - това видя Елиф и това завинаги ще остане в паметта й.
Малко след инцидента тя се премества в Бостън, където учи в женски колеж, а след това в Мичиган. За нея това беше не само промяна на местоживеенето, но и промяна на езика. Елиф започва да пише книги на английски - „Дворецът на бълхите“ (2002), романът получава номинация за Независима награда за преведена проза през 2005 г., „Чистилище“ (2004).
През 2006 г. Елиф започна съдебен процес след публикуването на Истанбулската фондация за откриване на арменско-турския конфликт в семейството през очите на жена. Но обвиненията отпаднаха, след като доказаха, че всички герои са измислени. И Елиф продължи да пише - да пише това, което чувстваше със сърцето си. Впоследствие от нейното перо излязоха Черното мляко (2007), Любовта (2009), Kâİıt Helva (2010) и İskender (2011).
