Родион Малиновски е съветски военен водач и държавник. Командирът на Великата Отечествена война, маршал на Съветския съюз, два пъти беше Герой на Съветския съюз, беше Народен герой на Югославия. Той заема поста министър на отбраната на СССР от 1957 до 1967 година.
По време на Великата отечествена война Родион Якович Малиновски командва Юго-Западния, Южния, Вторият и Третият украински фронтове. Единственият от всички военни ръководители от този период, Малиновски владееше няколко чужди езика.
Начало на пътуването
Биографията на маршала започва в Одеса на 10 (22) ноември. Той е роден през 1898г. Момчето е отгледано от една майка. От ранна възраст детето е свикнало да работи. Тийнейджърът работеше в магазин за галантерия. С избухването на Първата световна война Родион го убедил да го заведе на фронта.
Човекът е назначен в екипа на картечниците като носител на боеприпаси. През 1915 г. Малиновски край Сморгон е тежко ранен. След него героят е намерен от първата награда - кръстът "Свети Георги". Към него беше добавено ефрейторско звание. Почти две години взе лечение в болницата, след което младежът отиде на Западния фронт.
След като е ранен през април 1917 г., той е награден с два бойни кръста. Тогава в Ла Къртин той бе ранен отново и бе излязъл от действие в продължение на два месеца. Тогава Родион се яви доброволно за Чуждестранния легион. Бъдещият маршал се завръща през 1919 г. Той се присъединява към Червената армия, участва в Гражданската война.
В редиците на 27-а дивизия Малиновски се бори срещу Колчак. След края на военните действия Родион Якович успешно завършва гимназия. Назначен е възпитаник, който да командва картечен взвод, а след това екип. Бъдещият маршал бе посетен от помощник-командира на стрелковия батальон.
След завършване на обучение във Военната академия "Фрунзе Малиновски" е назначен началникът на щаба на кавалерийския полк. Офицер от Белоруския и Севернокавказкия военен окръг оглавява щаба на кавалерийския корпус, след това „западната” армия през 1930 г. От 1937 до 1938 г. полковникът служи като военен съветник в Испания.
Нови битки
За оказване на помощ на републиканското командване е награден с ордените на Ленин и Червеното знаме. През 1938 г. получава звание командир на бригада. На следващата година Малиновски започва да преподава в Академия Фрунзе.
През 1941 г. от Втората световна война Родион Якович е назначен за командир на 48-и стрелков корпус в Одеския военен окръг в град Балти. Той се срещна с началото на Втората световна война там, държейки отбрана с части от корпуса. Изтребителите не се отклониха от държавната граница близо до река Прут, въпреки превъзходните си сили на противника. Отстъплението обаче беше неизбежно.
Войските се оттеглиха към Николаев. Малиновски изведе корпуса от обкръжението. При оттегляне на изток войниците нанесоха много щети на вражеските войски. За умели действия Малиновски е удостоен с чин генерал-лейтенант. Той е назначен да командва 6-та армия и Южния фронт.
Врагът е хвърлен обратно от Харков през зимата на 1942 г., но през пролетта мощни удари са нанесени на съветските войски. Харковската операция е загубена, а Малиновски ръководи 66-та армия, но е понижен. През есента на 1942 г. е назначен за заместник-командир на Воронежкия фронт. Месец по-късно бъдещият маршал ръководи Втора гвардейска армия.
Той успя да възвърне бившия си чин и длъжност командир на Южния фронт за безценния си принос в разгрома на вражеските сили край Сталинград. Помощ беше необходима на войските на Василевски по време на операцията Котеликовски.
почести
Успешните военни действия позволиха освобождаването на Донбас и Южна Украйна. През пролетта на 1944 г. Одеса е освободена. Малиновски получи чин генерал от армията. Той ръководи Втория украински фронт. Когато вражеската армия "Южна Украйна" е победена, Румъния влиза във войната срещу Германия.
За героизъм и умели военни операции, многобройни победи и смелост Малиновски получава титлата маршал през септември 1944 г. Под негово ръководство двуста хилядата вражеска армия е разгромена близо до Будапеща.
За Виенската операция маршалът е награден с орден "Победа". След като служи в Далечния Изток, след края на войната той получи званието Герой на Съветския съюз. В Руско-японската война командва Трансабайкалския фронт. След като пробиха пустинята Гоби, войските се озоваха в центъра на Манджурия, завършвайки пълното обкръжение на противника.
Поражението на врага беше пълно. Маршал остана да командва военния кръг на Забайкал-Амур. Става главнокомандващ там през 1947 г. От 1953 г. оглавява Далекоизточния военен окръг, през 18956 г. става заместник-министър на отбраната на страната Жуков и главнокомандващ на Сухопътните сили на Съветския съюз. От 1957 г. става министър на отбраната. При него военната мощ на страната значително се увеличи и беше извършено превъоръжаването на армията.
