Култът към богинята Ищар възникнал в древна Месопотамия, на територията на съвременния Ирак. В Персия е бил известен като Istar, в Израел като Ashtoret. Гърците я нарекли Анунит, Нана, Инана.
Ищар беше богинята на любовта, страстта, плодородието, природата и често се представяше като красива жена, чието тяло беше обрасло с нежни, зелени издънки.
В онези далечни времена, през 7-5 век пр.н.е., в Месопотамия са били разположени няколко царства: Асирийско, Шумерско, Аккадско и Вавилонско. Влиянието на култа към Ищар бързо се разпространи във всички страни от Близкия Изток.
Информация за богинята Ищар е запазена в най-древното литературно произведение: епоса за Гилгамеш, който е писан в продължение на хиляда и половина години.
Култът към богинята Ищар
Името Ищар се превежда като "Чисто небе". Синият цвят е древен шумерски знак на богинята Инана. Пълният знак на Ищар или Инана се състоеше от кръгъл венец с вплетена в него панделка, която образува два края и шестоъгълна звезда в центъра. Ищар също беше богинята на небето.
Във Вавилон Ищар също се е считал за покровителка на жриците на любовта и блудниците. Имаше дори храмова проституция.
Всеки ден няколко жени трябваше да седят на специално определено място близо до светилищата на Астарте и да се отдават на преминаващите мъже за монета. Само след такъв своеобразен ритуал, жените можеха да се чувстват като пълноправни любовници на града. На следващата година ритуалът се повтори.
През VII в. Пр. Н. Е. Във Вавилон и в цяла Мала Азия култът към Ищар е бил най-важен.
