Няколко поколения съветски хора просто четат романите "12 стола" и "Златен телец". Експертите обосновано изтъкват, че дори днес за руските представители на малкия бизнес в тези книги има много полезна информация. И как да се минимизират данъците и как да се получат субсидии от бюджета. Евгений Петров имаше ръка в създаването на тези шедьоври. Талантлив и ненавременен писател, загинал във войната.
От племето Одеса
Според правилата, които са били в сила по всяко време, биографията на творческа личност се състои от факти, предположения и откровени изобретения. Биографията на известния съветски писател Евгений Петров не беше изключение. Вярно е, че детето се е родило в Одеса, град край Черно море. Фамилия на бащата - Катаев. Дори много читатели на нашия ден знаят за писателя Валентин Катаев. Но не всички знаят, че Валентин е по-големият брат, а Евгений е по-малкият. В живота се случи така, че най-младите трябваше да работят под псевдоним, за да избегнат объркване в исторически мащаб и за решаване на ежедневни проблеми.
Образование Катаев-младши получава в класическа гимназия. В началото на 20-те години на миналия век, след края на Гражданската война, Юджийн пристига в Москва след по-големия си брат. Преди това той успя да работи в родината по криминално разследване. Творбата остави своя отпечатък в паметта за дълго време и въз основа на тези „следи“ младият писател написа романа „Зеленият ван“, въз основа на който едноименният филм е сниман два пъти. Поради обстоятелствата кариерата на детектива в столицата не се получи и гостуващата Одеса трябваше да се преквалифицира като журналист. Първоначално той беше доста добър в хумористични и сатирични есета.
Трябва да се подчертае, че природните данни - интелигентност и отлична памет - позволиха на Евгений колкото се може по-скоро да свикне с литературната среда на столицата. Първите хуморески и скици от природата видяха светлината на страниците на списание „Червен пипер“. След известно време Петров заема поста изпълнителен секретар на тази публикация. По това време младият и енергичен журналист се наричаше „мулти работникът“. Имаше сили и въображение да напише няколко текста наведнъж и да ги изпрати на различни издания. Подобна практика се използва и днес, но такова натоварване не е възможно за всеки обект, който се забърква с хартия.
