Единствената дъщеря на самия Анатолий Папанов не получи веднага благословия от родителя да продължи династическата професия. Тогава обаче той настоял Елена да работи усилено с преподавател. И за обективна оценка от театралната общност на творческата кариера на дъщерята на семейния съвет беше решено тя да работи в друг театър. Първоначалното решение на бащата относно брака с Елена Папанова също беше интересно, когато той бе категорично против нейния избор. Но след известно време великият художник не цени душата на своите внуци.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/21/papanova-elena-anatolevna-biografiya-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
Родом от столицата на нашата Родина и родом от голямо артистично семейство (баща - Анатолий Дмитриевич Папанов и майка - Надежда Юриевна Каратаева), въпреки желанието на родителите да избегнат творческата си съдба, тя беше твърда в намерението си да стане продължателка на голямата династия. И първоначалното си образование получи преди петнадесетгодишна възраст в семейството на родителите на майка си, което беше свързано с огромната заетост на собствените й родители.
Биография и кариера на Елена Анатолиевна Папанова
На 20 ноември 1954 г. бъдещата актриса е родена в Москва. От детството момичето проявява голям артистичен талант, активно се занимава с фигурно пързаляне и посещава драматичен клуб в училище. С родителите си тя започна да живее едно семейство напълно на петнайсетгодишна възраст, когато вече беше необходимо точно да определи бъдещата си професия.
Въпреки убеждението на родителите да не следват по стъпките им, Елена, след като получи сертификат за средно образование, направи неуспешен опит да влезе в школата на Московския художествен театър. Провалът във втория тур на изпитите обаче не стана фатален, защото Анатолий Папанов видя в дъщеря си чувство за цел и голямо желание да постигне целта си. След като наел преподавател и дал на дъщеря си бащинска благословия, той създал всички условия, за да може родното му дете да влезе успешно в ГИТИС на курса на В. Андреев.
След като завършва театралния университет през 1976 г., Папанова, съобразявайки се с инструкциите на баща си, не започва да бъде разпределен в Сатиричния театър, където работи, а става член на трупата на театър „Ермолова“. Именно той стана за актрисата и до днес творчески дом, в който тя се разкри като талантлива театрална актриса.
А от 2014 г. популярната домашна актриса работи и в детския червен театър, основан от Роман Светлов.
Кинематичният дебют на Елена Анатолиевна се състоя и през 1976 г. с епизодична роля във филмите „Обувки със златни катарами“ и „Ние заедно, мамо“. Край на седемдесетте и осемдесетте години беше пълно с различни филмови проекти. Но през деветдесетте години творческата й кариера като филмова актриса преживява криза, свързана с обективната ситуация в домашното кино от този период.
Нов импулс в кинематографичните й дейности получава през 2002 г. след завършване на филмовата работа в телевизионните сериали „Линията на отбраната“ и „Зад кулисите“. Най-значимите филмови проекти от новия етап на творчеството на Елена Папанова са „Дефчонки“ (2012), „Склифосовски“ (2016), „Арест на къщата“ (2018) и „Декабрист“ (2018).