В православните църкви честването на Вечерите е малко по-различно от служенето на Вечерния (всеки ден). На първо място, това се проявява в някои специални празнични песнопения, изпълнявани от хора.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/60/osnovnie-cerkovnie-pesnopeniya-prazdnichnoj-vecherni.jpg)
Празничните вечери в служба на всенощното бдение започват с пеенето на 103-ти псалм. Този песнопение разказва за постъпката на Бог, създаващ света. Псалм 103 прославя величието Божие; Господ се нарича блажен. Самото песнопение започва с призив към човешката душа за благословението на Създателя. В това време свещеникът извършва тамяна на храма.
Сред специалните тържествени химни на празничната Вечерня, „Благословен е съпругът“. Това са няколко кратки стиха от първата катизма, които казват, че благословен е човек, който не се занимава с нечисти дела и не участва в неправедни събирания.
Друг химн на празничната Вечерня е молитвен апел към Бога, който накратко се нарича „Господи, Състрадателен“. В него вярващият моли Господ да даде възможност на човек да изживее вечер без грях. Също така в това песнопение се дават похвала, слава и чест и на трите Лица на Света Троица.
В края на Вечернята хорът изпълнява християнския химн „Сега пусни.“ Това е молитвата на праведния старейшина Симеон, която е написана в евангелието. Старецът беше предсказан, че няма да умре, докато не види роденото бебе на Христос. Когато Божията майка заведе бебето Исус на четиридесетия ден в храма, за да посвети последното на Бог, по-възрастният Симеон взе бебето в свои ръце и каза молитвените думи, че сега Суверенът (Бог) освобождава своя роб от света от този земен живот.
В края на празничната Вечерня се изпълняват специални тържествени тропари, посветени на празника. Също така, хорът може да изпее молитвата към Пресвета Богородица „Здравей, Мария, привет“. Думите на архангел Гавриил, изказани на Богородица в деня на известието, се използват в молитва.
Последният празник на Вечерните е 33-ти псалм. По-истината е първата му част, в която вярващият човек отново дава слава на Бога за живия ден.