Християнската църква никога не е отричала разликата между мъж и жена. За съвременния свят, който се стреми да премахне тези различия, този подход често се превръща в причина за обвинения в „дискриминация по пол“. Един от горещите проблеми са ограниченията, свързани с критичните дни на жените. Въпросът за ограниченията за жените в критични дни е бил повдигнат през първите векове от съществуването на християнството, теолозите отговаряха на него по различни начини.
история на заболяването
В зората на историята на християнската църква в някои общности имаше изключителна гледна точка. Смятало се, че една жена през критични дни няма право не само да се причастява, но и да се моли, да се докосва до Писанието и дори да слуша как го чете, защото в това време Светият Дух се отдалечава от жената, заменен от нечист дух.
Този подход е свързан със старозаветната традиция, където голямо място беше заето от идеята за чистота и нечистота. Всичко, което беше свързано със смъртта, включително кървенето, се смяташе за нечисто. Това отношение към кървенето, включително менструацията, е съществувало в езичеството, но в старозаветната религия е имало специално значение.
Смъртта в Библията се тълкува като следствие от падането на човека. Следователно всяко напомняне за него, включително месечното кървене при жени, е напомняне за човешката греховност, затова прави човек „нечист“, кара го да стои далеч от религиозния живот. В старозаветните времена на еврейските жени наистина беше забранено да участват в молитва през критични дни, освен това по това време беше невъзможно да се докоснат до една жена, те я изолираха.
В християнството, което бе в основата на победата на Спасителя над греховността и смъртта, такъв уникален подход вече не можеше да бъде. Дискусиите относно критичните дни на жените не спират от векове. Някои богослови, виждайки в нечистотата на тялото образ на духовна нечистота, забраниха жените да получават причастие в наши дни (св. Дионисий, св. Йоан Постник, св. Никодим Святорец), докато други смятат женското кървене за естествен процес и не виждат никакви пречки за общението по време на критично дни (св. Климент Римски, св. Григорий Двойниците).
