Любопитството на човечеството винаги е достигало своя връх именно когато става дума за прогнози за близкото бъдеще. Изненадващо е, че в този контекст често се взема предвид сакралността на Вселената, а не обикновен логически анализ, предполагащ теоретични изводи, произтичащи от редица първоначални данни за настоящия момент.
Днес колективният ум е фокусиран главно върху технологичен пробив в областта на природните науки. Търсенето на откриването на имплицитните способности на човешкия ум обаче не отслабва. Отново и отново се появяват твърдения, че мозъчната дейност във физиологичната си основа се включва пасивно. Тоест, мозъкът в по-голямата си част се използва като регулатор, като ефективно управлява само сложната физиологична работа на тялото. И във фазата на взаимодействие с външния свят той се занимава само с примитивен анализ на изходните данни, който не е в състояние да направи сериозни изводи и не е готов да участва значително в законодателната инициатива на Вселената.
