Американската художничка Маргарет Кийн прослави необичайни картини. Те изобразяват деца, жени или животни с големи изразителни очи. Но пътят към успеха не беше лесен.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/57/margaret-kin-biografiya-tvorchestvo-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
Големите очи, като извънземни, герои от картините на Пеги Дорис Хокинс са познати на мнозина и обичани в Америка. Художникът работи в смесени среди и рисува в масло. Признание за художника, който вече е преминал през деветнадесетте дузини, дойде през шестдесетте.
Път към призвание
Биографията на бъдещата знаменитост започва през 1927г. Момичето е родено в Нашвил на 15 септември. Детето стана тихо, прекалено срамежливо и болезнено. Бабата имаше огромно влияние върху формирането на мирогледа на внучката.
В ранна възраст бебето проявява способности за рисуване. Започнаха часовете по рисуване. На десетгодишна възраст Пеги за първи път представи в работата си две малки момиченца в масло, едното от които се засмя, а другото заплака.
Г-жа Хокинс се е образовала в Художествения институт Хокинс в родния си град. След това завършва обучението си в Нюйоркската школа по дизайн. Маргарет призна, че работата на Амедео Модиляни влияе върху нейната работа. Момичето се ожени рано, в семейството се появи дете, дъщеря Сюзън. Бракът обаче се разпадна.
Маргарет напълно се зае да осигури дъщеря и себе си. На художествена изложба в Ню Йорк жена се срещна с очарователния Уолтър Кийн. Подобно на нея, той беше художник. Освен това малко известен художник показа изключителен подарък от маркетолог.
Уолтър бързо разбра, че работата на Маргарет заслужава внимателно внимание. Той предложи плах колега реализацията на нейни картини от негово име. Младежът обясни подобен ход на репутацията си в света на изкуствата. Продажбите бяха успешни и търсенето непрекъснато се увеличаваше. Скоро Кийн и Хокинс стават съпруг и съпруга.
Признание и безсилие
След като уведоми съпруга си, че планира да продаде картините си на входа на един от клубовете в Ню Йорк, Уолтър се запаси с портрети на деца с прекалено големи наивни очи и се подготви да продаде поне няколко картини. Киан обаче не можеше да разчита на огромния успех. Почти всички картини са представлявали интерес за хората. Мнозина искаха да ги купят.
През първата половина на шейсетте години художникът доби известност. Цената на работата й непрекъснато се увеличаваше. Те бяха купени за приказни пари. Онези, които не можеха да си позволят оригинали, не можеха, Уолтър предложи по-евтини придобивания. По негова идея продажбата на плакати, календари и поздравителни картички с репродукции от картините на съпругата му започва в павилиони. Те се разпръснаха в гигантски тиражи. Предприемчив мъж организира производство с изображения на очарователни деца, дори на кухненски престилки и прибори.
Отношенията между съпрузите постепенно се влошават. Властният Кийн искал напълно да покори талантливата си жена. Тя изхвърли чувствата си в творчеството. Героите на нейното произведение ставаха все по-тъжни.
Напълно страстна от работата, госпожа Кийн не знаеше, че всичките й творения, както и преди, се продават под подписа на съпруга й. Новината обезкуражи художника. Съпругът й обаче успя да я убеди, че прави всичко за доброто на семейството им.
В началото на шейсетте години е получена поръчка за огромното платно „Утре завинаги“. Платното изобразява стотици деца от различни националности в безкрайна колона. Художникът работи над новото произведение дни наред. Произведението украсяваше павилиона на международното изложение „Експо” в Ню Йорк през 1964 г. Отзивите за него изглеждаха двусмислени. В резултат снимките бяха премахнати. Възмутен Кин обвини жена си, че се намесва в творческата му реализация.
Нови хоризонти
Жената трябваше да работи все повече и повече, съпругът й открито изрази недоволството си от качеството на картините си. Последва окончателно разпадане. Маргарет се преместила с дъщеря си на Хаваите. Но дори и след развода бившият съпруг продължи да създава и изпраща произведения на съпруга си, за да не нарушава преобладаващата легенда.
Подобна ситуация продължи до 1986 г. Кийн се срещна със спортния писател Дан Макгуайър. Между тях започна афера. Бъдещият съпруг направи много, така че избраникът да придобие увереност в себе си. В резултат Маргарет каза на местното радио, което всъщност рисува известните картини.
Художникът реши да оспори авторството си в съда. Срещите продължиха много дълго. Съдията обаче реши да проведе експеримент. Точно в залата той покани и двете страни да нарисуват толкова познати герои. Уолтър моментално отказа работа, позовавайки се на нараняване.
Маргарет създаде ново платно за по-малко от час. Съдът се произнесе в нейна полза. След процедурата феновете се разделиха на две страни. Едната упрекнала изпълнителката за прекомерна плахост, другата се възхищавала на смелостта ѝ.