Преломът на века традиционно се възприема от поети и писатели като време за преосмисляне на предишната ера и се характеризира с търсенето на нови направления, теми и форми. Съветският период е посочен като "ера на идеологическия вакуум", докато творбите от последното десетилетие на 20 век са посочени като постмодернизъм. Понастоящем писателите се стремят да преодолеят пропастта между СССР и Русия, да се върнат към определението за "русначество" и отново да говорят за специалния път на страната и хората, живеещи на нейната територия. Поетите винаги са били начело на литературния процес, но сега прозаиците и публицистите заемат водещи позиции.
Инструкция за употреба
1
Валентин Распутин е роден на 15 март 1937 г. в село Аталанка, Иркутска област. След училище учи в Историко-филологическия факултет на Иркутския държавен университет и работи като кореспондент в няколко вестника. През 80-те той е член на редакцията на Роман-Газета. Романите и разказите, написани в съветско време, често се наричат проза на село. Учените за литература говорят за Распутин като за зрял и отличителен автор. Едно от най-известните произведения на автора е историята „Сбогом с Матер” (1976 г.), „Живей и помни” (1974 г.), историята „Уроци на Франция” (1973 г.). Особено внимание е насочено към романа „Дъщерята на Иван, майка на Иван“, издаден през 2004 г. Въпросът "Какво се случи с нас след", формулиран през 70-те години, продължава вечните въпроси "Кой е виновен" и "Какво да правя", но в края на века той придобива ново значение. Распутин пише за хора, които не са преживели ужасите на революцията, колективизацията, Великата отечествена война, но знаят за тях. Авторът изяснява, че сегашното поколение чува само ехото на тези събития и трябва да ги помни, тъй като няма живот без памет.
2
Владимир Личутин е роден на 13 март 1940 г. в град Мезен, Архангелска област. Завършил първо горското техническо училище, а след това Ленинградския държавен университет. Жданова (Факултет по журналистика) и Висши литературни курсове. Всички творби на автора са свързани с живота на хората по бреговете на Бяло море. Това е добре позната и болезнено близка тема на Личутин. Романите и разказите му се основават не само на житейския опит на самия писател, но и на материала за етнографски и фолклористични експедиции, който той прави няколко пъти. Въпреки ясното географско местоположение на събитията, темите, повдигнати в творбите, са универсални. Личутин пише за душата, която е „национално всичко“. В своите произведения руският човек търси чудо и страда, според литературния критик А.Ю. Болшакова, от егоцентричен мазохизъм. Героите на романите не могат да намерят своя път, защото забравиха или не искаха да знаят по кой път са тръгнали техните предци. Червената нишка през повечето съвременни творби на автора (Милади Ротман, Бягството от рая, Реката на любовта, Неописуемата душа и други) е феноменът на схизма, хвърлянето на душата между вътрешното и външното, окаяно, лишено от морал, живот и тайна мисли.
3
Юрий Поляков е роден на 12 ноември 1954 г. в Москва. Завършва филологическия факултет на Московския регионален педагогически институт, работи като учител, кореспондент и редактор на Московския писател. От 2001 г. е главен редактор на „Литературен вестник“. Още в училище Поляков започва да пише поезия, публикувана в „Московски комсомолец“, а през 1979 г. издава „Време на пристигане“, първата колекция от стихотворенията му. Прозовата творба донесе слава на автора. В началото на 80-те години той пише романа „Сто дни преди ордена“, където открито говори за ненавистта в съветската армия. Творбата е публикувана едва през 1987 година. Учените по литература определят работата на Поляков като гротескен реализъм. Авторът поправя огромна пропаст между дело и дума, съветско и руско (не руско) мислене, между душа и ум. В романите си („Гъбният цар“, „Гипсовият тромпетист“, аз създадох бягство) писателят размишлява дали руснаците са способни да се преродят като нация или дали ги очаква дегенерация. От една страна, текстовете на Поляков имат дръзка интрига, завладяващ сюжет, приключения и приключения, но от друга страна, стремеж към високото, което не е обект на социални катаклизми и деформации.
