Конкордия (Кора) Евгениевна Антарова - представител на сребърната епоха на руската култура. В продължение на две десетилетия тя се изявява на сцената на Болшой театър. Учител, писател, философ, заслужен артист на РСФСР. Автор на философския и езотеричен трактат „Два живота“.
Кора Антарова е една от най-големите оперни певици от началото на 20 век, незаслужено забравена днес. Записите на гласа й на практика не оцеляха. Ето защо любителите на съвременната класическа музика никога няма да могат да чуят и да се насладят на великолепния вокал на певеца, за който имаше легенди. Сред търсещите истината и езотеричните знания е добре известна книгата „Два живота“, публикувана едва след смъртта му.
Биография на Кора Антарова
Не се знае много за личния живот на Антарова.
Биографията на Конкордия започва във Варшава, където е родена през 1886 г., 13 април. Бащата е обикновен обикновен служител, работил в областта на народната просвета в Министерството. Мама беше братовчедка на Аркадий Тирков, известен доброволен народ, участник в делото на София Перовская и впоследствие заточен в Сибир.
Момичето рано остана без родители. Първо, бащата умира, а семейството живее при скромно пенсиониране и малък доход от частни уроци по чужд език. Няколко години по-късно майка ми умира, а момичето остава сирак. По това време тя вече учи във физкултурния салон и дори след смъртта на родителите си, тя не прекрати обучението си, като продължаваше да дава частни уроци.
В един момент животът става непоносимо тежък и Кора решава да прекрати светския живот и да отиде в манастира. Пребиваването в манастирските стени я научи на много. На първо място, тя започва да пее в църковния хор, благодарение на което естественият й дар започва да се развива. Още в онези години гласът й прозвуча по особен начин. Те дойдоха специално да слушат нейното пеене.
Постепенно Антарова започнала да разбира и чувства, че напускането на реалния свят не е нейният път. Най-накрая Кора решава да напусне манастира и да се върне в реалния живот, като продължава обучението си след среща с Йоан от Кронщат. Приятелите й й помогнаха да събере малко пари и тя отиде в столицата, за да получи образование.
В Санкт Петербург Антарова успешно влиза във Висшите женски курсове на Бестужев и в същото време започва да учи в консерваторията във вокалния клас при известния преподавател Иполит Прянишников, който беше ръководител на оперната трупа в Русия.
Парите и парите бяха необходими за обучение и хранене и Конкордия започва да работи много. Поради постоянната преумора и тежката физическа работа, тя често се разболява и припада от недохранване и липса на сън и в резултат на това се озовава в болницата с пристъп на астма, който не може да излекува до края на живота си.
Когато курсовете приключиха, Антарова беше предложена работа в катедрата по философия. Но мечтата на момичето за театъра и кариерата на певицата беше единствената цел в живота й.
Оперна кариера, творчество и личен живот
Беше 1907 г., дойде пролетта и учителката Антарова каза, че е напълно готова да се изяви на сцената. По това време изборът на нови артисти започва в Мариинския театър в Санкт Петербург. Над 150 души дойдоха на прослушването и имаше само един, който да избере. И Кора успешно преминава теста. Тя е приета в трупата на Марийски. Така започва театралната и художествена кариера на Конкордия.
Година по-късно на Коре е предложено да замени артиста на Московския болшой театър, който трябваше да се премести в Санкт Петербург. Антарова се съгласява и се мести да живее в Москва. Уникалният контралт на певицата й помогна веднага да получи почти всички солови части във водещи оперни продукции. Кора играеше роли в такива известни опери като: Руслан и Людмила, Снегурочка, Животът за царя, Пиковата кралица, Русалката, Садко и много други продукции. Нейният триумф беше партито на старата графиня в пиковата кралица. Работейки върху образа, Кора взема часове по актьорско майсторство от актрисата А. П. Крутикова, която дълго време играе ролята на графиня, и актьора Б. Б. Корсов, който също веднъж е служил в Болшой театър. Тя изучава по-дълбоко навлизане в образа със З. С. Соколова, сестра на К. С. Станиславски.
Освен че работи в театъра, Антарова дава множество солови, камерни концерти. Публиката я обожаваше и на изпълненията на Кора винаги имаше пълна зала. Често се виждаше заобиколена от известни личности. Сред приятелите й бяха Шаляпин и Рахманинов, Собинов.
Работата й, многобройните изпълнения и кариерата се разпадат в един миг, когато научава за смъртта на съпруга си в ГУЛАГ. Антарова веднага се лишава от възможността да говори на всякакви събития и е изгонена от трупата на Болшой театър. Съдбата обаче й приготви неочакван подарък. Гласът на Антарова много харесваше лидера на народите и на едно от изпълненията той зададе въпроса защо друга певица изпълнява основната част. След това Конкордия веднага е върнат в трупата и предлага водещи роли. По това време болестта, от която Антарова е страдала през целия си живот, е започнала да прогресира. Всяко представяне й се даваше все по-трудно и през 1932 г. тя реши окончателно да напусне сцената.
Конкордия Антарова и К. С. Станиславски
Срещата с Константин Сергеевич Станиславски стана за Антарова едно от най-значимите събития в живота й.
Станиславски беше учител и наставник на много велики сценични майстори. По време на работата на Антарова в Болшой театър той преподава актьорско майсторство там. През всичките си проучвания Станиславски се опита да събуди истинската духовност у учениците си и да разшири съзнанието. Конкордия не пропусна нито един клас на великия режисьор и съкрати своите уроци.
По-късно Конкордия Евгениевна публикува книгата „Разговори на К. С. Станиславски в Студиото на Болшой театър през 1918–1922 г. Записана от заслужения артист на РСФСР К. Е. Антарова“. Занятията бяха организирани в малко студио в театъра, където впоследствие се оформи Операта на Станиславски. Уроците, проведени от големия майстор, бяха безценни за младите актьори, които се стремяха да разширят границите на своята работа.
Самата книга е издадена през 1939 г., преведена е на много езици и многократно е препечатвана не само у нас, но и в чужбина.
Антарова беше активен популяризатор на идеите на учителя и за това организира кабинета на Станиславски в СТО през 1946 г. В това начинание тя беше подкрепена от много големи актьори.
