В християнската православна практика съществува традиция да се спазват четири многодневни пости. Постът е най-дългият и строг от тях.
В духовната практика на православната църква два многодневни пости са определени за определени дати, а останалите (същите два поста - Великият и Петров) са преходни.
Времето на началото на Великия пост се определя от датирането на празника на Великден, което зависи от времето на тържествата, посветени на Пасхата. През 2015 г. православният Великден пада на 12 април. Съответно постът представлява период от седем седмици преди главния православен триумф на светлото Възкресение Христово. Оказва се, че през 2015 г. Светият пост започва в понеделник, 23 февруари.
Подобно датиране на началото на Светата Петдесетница (т.нар. Пост) така внася някои корекции в живота на съвременния православен християнин. И така, 23 февруари (денят на защитниците на Отечеството) като празник за мъжете вече не бива да се празнува с цял блясък, придружен от ядене на бърза храна и употреба на алкохол. Първият ден на постите, както и цялата първа седмица (до събота), е строг. В това време християнинът трябва особено да се задълбава в дълбините на душата си, за да осъзнае лични недостатъци, необходимо е да се опита да подготви душата си за покаяние и причастие на светото Тяло и Кръв Господна. В ранните дни на Великия пост във всички православни църкви се извършва специална служба на Големия кръг на вярата с четенето на Великия почивен канон на монаха Андрей Критски. Затова въпреки празниците, посветени на 23 февруари, на православния християнин беше препоръчано да не мисли за светски празници, а за духовно усъвършенстване на своята личност.
Християнинът също трябва да разбере, че същността на въздържанието (постенето) не е само в изключването на животински произход от диетата. Основната цел на постите е желанието на християнина да стане поне малко по-добър в духовния смисъл. Затова е необходимо да се въздържате не само от определени храни, но и от греховни страсти и пороци. В същото време християнинът трябва да се опитва да чете Светото писание по-често, да посещава богослужения, да участва в тайнствата и да се обръща към килията в молитви към Бога.
