Двайсетте кули, които в древни времена са помагали за защита на Кремъл от врагове и сега красят най-значимата архитектурна структура в Русия, се различават една от друга както по височина, така и по форма. Най-високата кула на Кремълския ансамбъл е Троицкая.
Кула на река Неглинна
Строежът на Кулата Троица започва през 1495 г. и продължава четири години. Строежът се ръководи от италианския архитект Алоисио да Милано, който в Русия е наричан, подобно на други италиански архитекти, Фрязин. Троицката кула завърши изграждането на укрепления на западната стена на Кремъл от река Неглинна и стана същият доминиращ фасаден елемент като Спаската кула на източната стена. Когато в края на XVII век Кремълските кули са добавени с богата украса на палатките, новият декор от бял камък на Кулата Троица започва до голяма степен да повтаря украсите на Спаская.
Мощната шестетажна кула имала отбранително значение за крепостта, а в дълбоката двуетажна маза, след изчезването на военната заплаха, бил разположен затвор.
Известно е, че по-рано се провеждаше тайно преминаване от кулата на Троицата до Николска, а по-нататък по нея можеше да се стигне до Китай-Город.
През 1516 г. през река Неглинна е издигнат дървен, а след това каменен мост, свързващ кулите Троица и Кутафя. Мостът също започнал да се нарича Троицки, по него се возил към двора на патриарха и до покоите на женската половина на кралското семейство. Сега портите на Кулата на Троицата са главният вход на Московския Кремъл за посетители и туристи.
Оригиналната архитектура на Троитския мост е интересна - тя не се е простирала от една кула до друга, а е стояла в средата и мостове, вече отклонени от кулите.
Кулата получи днешното си име едва през 1658 г., когато цар Алексей Михайлович постави двора на Троицкия манастир наблизо. Преди това имената на други манастири, наречени Богоявленска, Ризоположенская и Знаменская кули и дори посетиха Каретная в чест на Каретния Двор.
