През 1844 г. излиза романът на Александър Дюма Три мускетари, който и до днес е една от най-четените книги в света. Централните герои на романа са осемнадесетгодишният Гаскон Д'Артанян, мечтаещ за кариера на професионален военен, и неговите приятели - мускеторите Атон, Портос и Арамис. Впоследствие историята за живота и приключенията на любими от читателите герои намери своето продължение в романите „Двадесет години по-късно“ и „Висконт дьо Брашелон, или Десет години по-късно“.
Инструкция за употреба
1
Трима мускетари в романа на Дюма от самото начало са представени като много мистериозни личности. Всички те служат в компанията на господин дьо Тревил под фалшиви имена, криейки истинския си произход дори от близки приятели. Едва след определено време Д’Артанян успява да научи тайните на своите другари. Интересното е, че и тримата мускетари (като самият Д'Артанян) имаха истински прототипи.
2
Най-благородният и мистериозен от героите на Дюма е, разбира се, Атон. Името му или по-точно прякорът му идва от името на Атон в Гърция. Скоро обаче става ясно, че истинското име на Атон е Оливие, граф дьо Фер и той произхожда от едно от най-старите знатни семейства във Франция. Прототипът на Атон се счита за истинския кралски мускетар Арман дьо Сил д'Атос д'Отвил. Той обаче има малко общо с героя на Дюма. Той никога не е принадлежал към древно аристократично семейство, а е бил просто беден благородник Гаскон, който е бил свързан с истинския капитан дьо Тревил. Между другото, истинският Атон беше убит в двубой, преди истинският Д'Артанян да влезе в компанията на мускетари.
3
Истинското име на веселия човек и книгата „Двадесет години по-късно“. Негов прототип се смята за благородника от Беарн, Исак дьо Порто, който става мускетер приблизително в същото време като Арман дьо Салег. Така истинските Атон и Портос можеха да бъдат приятели. През 1650 г. Исак се оттегля и се връща обратно в Беарн. Там доживя до 95 години, което в онези дни беше рядкост.
4
Оригиналното име на хитрия красив Арамис остава непознато за читателя. В романа „Двадесет години по-късно“, след като взема достойнството, той става игумен д’Хербъл. В същата книга звучи и името му - Рене. На страниците на романа „Viscount de Brazhelon, или десет години по-късно“, Арамис прави бърза кариера, превръщайки се в епископ на Ван и херцог на д'Аламеда. Прототипът на Арамис обаче е бил просто бедният благородник Гаскон Анри д'Арамиц, както и Атон, който е родствен на Дьо Тревил.
5
Разбира се, като говорим за тримата мускетари, е невъзможно да не споменем главния герой от трилогията - Д'Артанян. Първоначално авторът му даде името Натаниел, но издателите не го харесаха и беше изваден от страниците на ръкописа. Прототипът на най-популярния от героите в Дюма бил благородникът от Гаскон, Шарл Огьо де Бац дьо Кастелмор, по майчина страна - граф д'Артанян. Той наистина успя да направи блестяща военна кариера, въпреки че трудно владееше интелигентността и хитростта на своя литературен брат.
