В православната християнска практика е обичайно да се вземе благословията на свещеник по всякакви важни въпроси, които не се отразяват негативно на духовния живот. Това може да бъде благословение за молитвеното правило, работа, сватба, пътуване и други жизненоважни за човека действия.
Благословията на свещеника символизира един вид разрешение за завършване на някаква работа. В допълнение, благословението на презвитер означава предоставяне на някаква божествена помощ, Господната помощ за добро начало.
Благословението на православния свещеник не се дава за грешни начинания, защото самата същност на това действие е призоваването на благодатта на Светия Дух върху човек. Тоест чрез благословението свещеникът моли Бог да изпрати помощ на християнина в доброто му начинание. Ето защо благословението на свещеника трябва да се отнася с особено благоговение.
Свещеник може да благослови човек по всяко време, независимо дали свещеникът е в църквата или не, докато дрехите на свещеник или епископ в духовни дрехи също не са свързани с акта на благословение.
За да поискате благословия от свещеник, трябва да се свържете с овчар по име, например: „Баща (име), благослови“ или „Баща, благослови“. В този случай можете просто да поискате благословия или конкретно да кажете какво трябва да се направи. Например, можете да обясните вашето желание на свещеника да се ожени, да си намери работа, да вземе благословия за следване или хирургия. Църковното благословение може да обхване различни аспекти от живота и делото на вярващия, ако те не противоречат на божествените заповеди. За да получите благословията, ръцете са сгънати вдясно горе вляво, длани нагоре:
Свещеникът засенчва кръста със знака на молитвата, след което поставя ръка в дланта на вярващите. Християнинът трябва да приеме това благословение като от самия Господ Исус Христос. Затова православният вярващ целува ръката на свещеника (сякаш се прилага към ръката на Спасителя). Някои духовници не позволяват да бъде целувана ръката им, но след благословията я полагат на главата на питащия.
Светите отци на Църквата казват, че чрез благословението им се насочват към добри начинания и се попълват от силата и действията на човека, като Божие творение.
Православните християни, като имат своя духовен баща, прибягват до своя изповедник за съвет по всички жизненоважни въпроси. Ако искате да извършите някакви духовни дела (молитва, пост, достойна подготовка за причастие и т.н.), се изисква благословия. Като цяло, целият живот на вярващия, животът му трябва да съответства на високата съдба на човека, която се състои в стремеж към святост. Ето защо благословението, като молба за Божията помощ, е толкова важно за вярващия.
