Разпадането на Съюза на съветските социалистически републики има редица причини, както обективни, така и субективни. Безпристрастно проучване на съвкупността от тези причини показва, че разпадането на такова образувание като СССР е било неизбежно. Почти от деня на официалното си основаване СССР беше обречен.
Инструкция за употреба
1
До 1991 г. - годината на официалния крах - СССР излезе с показатели за пълна деградация и упадък във всички основни области: икономическа, идеологическа, военна, инфраструктурна и административна.
2
Идеология. За 70 години управление на една шеста от земята, комунистическата идеология се изчерпва и напълно дискредитира основното - първоначално мъртвородено - марксистко-ленинското учение.
3
В обществото настъпи криза на жанра: гражданското общество не просто не се е формирало, а е унищожено за десет години от усилията на КПСС и КГБ по принцип. Всяка от неговите прояви е била унищожена на ембрионално ниво.
4
Всички официални граждански институции проведоха обиден, демагогично-изтънчен дискурс.
5
Всяка година, отчасти поради икономическа деградация, в някои републики се засилват етническите конфликти, които се потушават от властите. Много представители на националните общности станаха дисиденти, подложени на тежко наказателно преследване или излежавани присъди като лишаване от свобода като Мустафа Джемилев, Паруйр Хайрикян, Звиад Гамсахурдия, Абулфаз Елчибей, Андраник Маргарян.
6
Нарушаването на елементарните граждански права и свободи в СССР беше основното правило за съществуване: забрана за пътуване в чужбина, забрана на свободата на религията, цензура, етническо потисничество на така наречените „виновни народи“: чеченци, евреи, кримски татари, мескетински турци. КГБ винаги е обръщало специално внимание на хора от Западна Украйна и балтийските републики.
7
Икономически + военни причини: от началото на 50-те години СССР не само се включи в надпреварата с оръжия, а го наложи на света. И ако в самото начало на 50-те години, благодарение на пробива на инженерството във военната авиация и космическата индустрия, СССР успя да изпревари останалите страни, останали зад Желязната завеса, то до края на 70-те години историята обърна гръб на СССР. Страната бързо се разграждаше и кривата на икономиката й бързо се втурваше към пълна нула, тъй като всички усилия бяха насочени към надпревара с оръжие с пълен спад на научния, техническия и интелектуалния прогрес.
8
Средата на 80-те години на миналия век донесе друга „изненада“ за СССР - световните цени на петрола рязко паднаха в света: около 10-30 долара за барел. В тази връзка страната, която беше един от най-големите износители на петрол, изпадна в смъртоносна опашка и напълно загуби позицията си и като лидер на социалистическия лагер, и като суперсила.
9
Икономическата ситуация се превърна в катастрофална: ежедневният недостиг на стоки от първа необходимост, продоволствена криза, докато финансирането и подкрепата за "приятелски" страни не намаляха, с път на социалистическо развитие: Куба, Ангола, Виетнам, Лаос, Северна Корея и т.н.
10
Деградация на мениджърите: в началото на 80-те години в СССР, наред с други неща, се наблюдава и управленски срив. Кремълските старейшини, които управляваха страната, не разбраха не само, че незабавно взеха със себе си целия СССР в гроба, но и че не оставиха нито един значителен и нетрадиционно настроен индивид, който би могъл да стане кризисен мениджър за страната,
11
Партийните функционери, които завзеха властта в началото на епохата - Михаил Горбачов, Борис Елцин, бяха само две страни на една и съща монета, която беше хвърлена във въздуха от историята, и залагания, на които, подобно на орел или опашки, бяха направени от лични амбиции и интереси, простиращи страната в различни посоки многобройни близки и сиви кардинали.
12
В крайна сметка геронтологичният ареопаг беше разделен на три зони на влияние - Комитетът за спешни случаи, екипът, който подкрепяше Елцин и неколцина подкрепяха Горбачов. Първият и последният окончателно загубиха както страната, така и надпреварата с оръжие. Както показа времето обаче, средният екип не успя да промени депресиращата реалност.
13
Официално СССР нареди два пъти дълъг живот: 8 декември 1991 г. - денят, в който Леонид Кравчук, Борис Елцин и Станислав Шушкевич подписва конспирацията в Белавежа, и 25 декември същата година, когато Михаил Горбачов подаде оставка като първи президент на СССР.
