Съветската актриса Ирина Зарубина е била легенда през живота си: в театралните среди се говори за нея, че може да играе както на телеграфно стълбо, така и на телефонен указател. Поетите посветиха поезия на актьорския й талант - тя беше толкова органична, лека и убедителна във всяка роля.
И често Ирина Петровна играеше без грим, защото всичките й героини бяха много подобни на себе си, особено на външен вид. Беше трудно да я наречем фатална красавица, но естественият чар завладя и публиката, и колегите.
биография
Ирина Петровна Зарубина е родена през 1907 г. в Казан, град на Волга. Тя израства весело и весело дете и успя да запази тези качества за цял живот.
В училище тя беше първа в различни забавления, в самодейни изпълнения и излезе с много идеи за съученици. Тя беше подбудител и вдъхновител на пионерските, а след това и комсомолските събития.
Тя израства в трудни времена: първо революцията, след това Гражданската война. Това не беше мечта за професията на актриса, но Ирина наистина искаше да бъде на сцената. Затова веднага след дипломирането си тя постъпва в Ленинградския институт за сценични изкуства, а през 1929 г. получава актьорско образование.
Веднага след университета Ирина дойде да работи в Ленинградския театър на Пролеткулт. Тя служи в този театър шест години.
В театъра голяма роля играе появата на актьора - така наречения тип. И така, типът Зарубина беше най-несериозен и провокативен. Въпреки това, когато й бяха дадени несериозни роли, режисьорът беше изненадан, като видя, че актрисата показва такава дълбочина на характера, че никой не е очаквал от нея.
Друга особеност на Ирина Петровна е различието в образите, които създава в театъра и в киното. Само най-талантливият актьор знае как да промени пластичността, изражението на лицето и жестовете толкова много, че да изглежда различно от себе си. Тази функция беше изцяло притежавана от актрисата Зарубина. Всеки от героите й беше различен, не като предишните роли.
Затова и театрални, и режисьорски филми я поканиха на своите проекти. Тя беше такава типично „руска млада дама“ със специална статия и външен вид, подобна на жени от платната на Кустодиев и Малявин. Затова във филмите тя играеше основно обикновени руски жени.
Но в театъра е съвсем различен въпрос: тук комедиите също бяха водевил. Чаровната, мобилна, искряща Зарубина беше любимата на публиката в най-различни продукции, дори и да беше малка роля.
И когато тя въплъти на сцената образа на главния герой - това беше или буря от смях, или бушуване на драма, ако ролята беше сериозна.
Веднъж мелодичният глас на Ирина Петровна по едно от представленията беше чут от директора на Ленинградското радио и я покани да участва в радиопредавания. Тя се съгласи и скоро героините на представленията, които се излъчваха по радиото, проговориха с нейния глас.
Кариера на филмовата актриса
Във филма Ирина Зарубина дебютира след дипломирането си, а първата й работа е ролята на Варвара Кабанова, сестра на главния герой във филма „Гръмотевична буря“ (1933). Филмът е режисиран от Петров въз основа на известната пиеса на Островски. На тази снимка бяха заснети легендарните актьори Михаил Жаров и Михаил Царев, а Варвара Масалитинова изигра ролята на Кабиниха. Зарубина беше в компанията на талантливи и опитни актьори и на фона на тях изглеждаше доста професионално.
В портфолиото на Ирина Петровна има само 20 филма, но във всички роли има толкова необикновен характер, топлина, добра природа и лесна ирония, че това е достатъчно, за да оцени таланта й като актриса.
За работа в театъра и киното Зарубина получи много награди. Сред тях е орденът на Трудовия червен флаг, който е присъден на актрисата през 1939 г. за ролята на Ефросиния в историческия филм „Петър I“; Освен това е удостоена със званието заслужена артистка на РСФСР през 1939 г. и народна артистка на РСФСР през 1951 г.
Между другото, филмът, за който актрисата получи ордена на Трудовия червен флаг, е включен в списъка на най-добрите филми според Кинопойск. В този списък са включени и картини: „Красивата Василиса” (1939 г.), „Различни съдби” (1956 г.), „Неволно шофиране” (1958 г.), „Селски детектив” (1969 г.).
