Ърнест Хемингуей не беше привлечен в армията - здравето попречи да служи. Той обаче неведнъж като доброволец е участвал във военни действия в европейските театри на война. Богатият житейски опит на писателя се разля върху страниците на своите съчинения. Някои от книгите му влязоха в съкровищницата на световната литература.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/88/heminguej-ernest-biografiya-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
От биографията на Ърнест Хемингуей
Американският журналист и писател Ърнест Милър Хемингуей е роден на 21 юли 1899 година. Родното му място е Oak Park, в щата Илинойс. Бащата на бъдещия писател бил лекар. Ърнест беше най-големият от шест деца. По време на следването си момчето смени няколко училища. Още в онези години Хемингуей пише стихове и кратки истории, публикувани в училищни вестници.
След като завършва училище, Ърнест става кореспондент във вестник "Звезда", публикуван в Канзас. В ранна възраст Хемингуей е ранен в окото, така че не е привлечен в армията, за да участва в империалистическата война. Ернест обаче се яви доброволно към Европа в пламъците на войната. Той се озова на италиано-австрийския фронт, където стана шофьор на мисията на Червения кръст.
През лятото на 1918 г. Ернест е ранен в крака, когато се опитва да изведе италиански войник от бойното поле. За храброст и смелост младежът е награден с два италиански ордена.
В края на военната си мисия Хемингуей лекува рани в Мичиган за известно време. После отново заминал за Европа, бродил много, пишел статии за вестници.
Творческият път на Хемингуей
В столицата на Франция Хемингуей се среща с американските писатели Езра Паунд, Гертруда Щайн, Скот Фицджералд. В същото време той започва да композира литературни произведения. Първите истории на Ернест излязоха в Париж. Някои от тях бяха включени в сборника „В наше време“ (1924).
Успехът стигна до Ернест след публикуването на романа „И слънцето изгрява“ (1926 г.). В тази книга авторът изрази идеите си за настроението сред представителите на „изгубеното поколение“, испански и френски репатрии от 20-те години. Критиците похвалиха тази работа. Хемингуей си спечели репутация на обещаващ млад писател.
Година по-късно писателят публикува книжка с разкази, след което се завръща в родната си страна. Той избра Флорида за свое местожителство. Тук той работи усилено, за да завърши романа „Сбогом с оръжие“. Книгата имаше огромен успех. Била е предпочитана както от читатели, така и от придирчиви критици.
През 1928 г. бащата на писателя се самоубива. От началото на 30-те години се наблюдава спад в работата на Хемингуей. Той прекара много време в бикове в слънчева Испания, на сафари в Африка. Можеше да бъде видян на риболов във Флорида. Впечатленията от онези времена са отразени в книгите му „Следобедна смърт“ (1932), „Зелени хълмове на Африка“ (1935), „Да имаш или да нямаш“ (1937).