Всяка година на 27 септември славяните празнували големия празник Родогош, който също се наричал Таусен. Това събитие беше свързано както с прибирането на реколтата, така и с края на лятото и подготовката за студената зима.
В стари времена Родогош беше най-големият празник, свързан с прибирането на реколтата, както и един от четирите свети празника на Кологда. Славяните вярвали, че именно на този ден светлите богове започват да напускат земята и да отиват в Сварга, т.е. към небето. Там боговете ще останат до следващата пролет. Въпреки това, въпреки че оставят верните през зимата, силата им остава в сърцата на онези, които живеят праведно.
Родогош започва с началото, когато славяните с помощта на магьосници се стремят да открият какво ги очаква през следващата година. След щастие и свещени обреди сложиха огромна медена торта, специално приготвена за празника. Тази торта по правило беше толкова голяма, че често се оказваше по-висока от човек. Свещеникът се скри зад него и след това попита другите дали го виждат или не. Ако тортата не беше достатъчно висока и присъстващите отговориха, че виждат свещеника, той им пожела богата реколта през следващата година, така че селяните да изпекат по-голяма торта.
След това започна весел празник. Тъй като реколтата за Таузен в по-голямата си част беше вече реколта, трапезата беше затрупана с чинии. Богат и луксозен празник беше едновременно релакс след упорита селска работа и награда за упорит труд. Тъй като на 27 септември е решено не само да се отбележи успешна реколта, но и да се помни наближаващата зима, славяните изиграха сцени от приказката за героя и подземния свят. Тази приказка напомни на хората както за избледняването на Слънцето, така и за факта, че Зимата постепенно набира сила и скоро ще царува.
Вечер, преди да се стъмни, беше обичайно да се запали огън и да се прескача над него. Този обред символизира пречистването, което пламъкът дава на всеки човек. Жреците не просто прескачаха огъня, но дори ходеха боси над въглените, въвеждайки се в транс с равномерни удари на бубен и пеещи. И накрая празникът на Родогош не беше пълен без весели партита, в които всички се интересуваха.
