Съветският и руски певец Генадий Белов беше един от най-популярните вокалисти на своето време. Вокалистът беше разпознат по способността да прави високи нотки и изненадващо мек глас. Изпълнителят е удостоен със званието „Заслужил артист на RSFSR“.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/92/gennadij-belov-biografiya-tvorchestvo-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
Пеещият глас на Генадий Михайлович Белов е лирически тенор. Заслужилият артист на РСФСР се отличаваше с изненадващо мекото пеене. Отдавна забравените песни в неговото изпълнение отново се превърнаха в колиби, а вече познатите придобиха ново звучене.
Път към призвание
Биографията на бъдещия певец започва през 1945 година. Детето се роди в столично семейство на 30 октомври. В къщата на родителите музиката звучеше постоянно. Всички обичаха да пеят. От ранна детска възраст момчето се интересува от изпълнителско изкуство. В училище Белов става солист на хора.
През 1959 г. на Генадий е предложено да играе във филми. Дебютира в една от главните роли на късометражния филм „Тайната на ВИП“, Вася. Според сценария трима приятели решават да прекроят стария приемник в предавател.
Бащата на Игор не дава разрешение за такъв експеримент. Учениците купуват липсващи части за ново устройство. Те трябва да продават неща, взети от дома. В резултат Петя, Игор и Вася влизат в полезрението на полицията. Но тук приятелите решават да не разкриват тайната си.
През същата година младият художник е поканен на малка роля във филмовата адаптация на творбата на Паустовски „Северната приказка“. Филмът се състоеше от две истории. Първият разказва за руския офицер Павел Бестужев. Преди въстанието на декабристите е заточен в отдалечен гарнизон. Много скоро, с цената на живота си, той спасява своята любима и един от декабристите. Невероятната история продължава след век и половина.
След като завърши осем години образование, Генадий реши да получи допълнително образование в текстилно техническо училище. След дипломирането си започва работа като майстор в копринената фабрика "Червена роза" в Москва.
Вокално изкуство
Младият мъж не се отказал да пее. Участва активно в самодейни изпълнения, различни състезания. Генадий взел уроци по вокал от известен учител. Учителят нарече Белов един от най-добрите ученици.
На Генадий беше препоръчано да участва в програмата „Здравейте, търсим таланти!“. По телевизията вниманието веднага бе обърнато на талантливата певица от специалисти. Виктор Попов, който ръководи Ансамбъла за песни на Всесъюзното радио и централна телевизия, предложи обещаващ състезател да стане солист.
Слушателите бързо се влюбиха с удивителна мекота и искреност, лирическият глас на изключителна красота. Белова се отличаваше със спокоен и благороден певчески маниер, елегантни музикални фрази и проникване.
Попов покани новия вокалист да изпълни песента „Blackbirds“. В негова интерпретация композицията прозвуча по Всесъюзното радио през лятото на 1973 г. Знаменитост дойде при певеца след излъчването. Почти веднага хитът излезе на грамофонна плоча. Компанията "Мелодия" пусна 100 хиляди гъвкави миньони.
През 1973 г. Белов е поканен в Moskontsert. В същото време той влиза в GITIS, в поп отдела, като иска да получи музикално образование. През 1974 г. излиза филмът "Анискин и фантоми". Изпълнен от Генадий Михайлович във филма прозвуча песента „Билки, билки“. Огромен успех я превърна в хит-хит.
признаване
Много известни композитори си сътрудничиха с изпълнителя. Необичаен начин привлече автори, които се стремяха към душевността на своите произведения. В репертоара на артиста се появиха „На далечната станция ще сляза“, „Този голям свят“, „Зорият магьосник“.
Особено успешна беше работата с Давид Тухманов. Популярният композитор предложи на певеца песните си „Здравей, мамо“ и „Песен на звездно небе“. Художникът успя да вдъхне нов звук в прочутото творение на Соловьов-Седого "Къде си, моята градина?".
Самият автор, който знаеше много интерпретации на композицията му, чуваше версии, признати от него за идеални. Затова с недоверие и скептицизъм той реагира на предложението да изслуша неговото творение, изпълнено от Белов.
За учудване на автора на подобно тълкуване обаче той никога досега не беше чувал. След като излязоха последните барове, Соловиев-Седой едва се сдържа да не поиска изпълнителя да пее отново. Популярната през четиридесетте години композиция беше толкова деликатно изработена от певицата, че авторът изпита голяма радост от новото си звучене.
В средата на седемдесетте години Белов напуска ансамбъла на радиото и централната телевизия. Той напълно премина на работа в Москонцерт. Той обикаля много, записва песни във фирма "Мелодия". През 1978 г. Генадий Михайлович представлява страната на Световния фестивал на младежта и студентите в Хавана. Той стана негов лауреат. Много пъти певицата представяше хитове на конкурса за песен на годината.