От древни времена се обръща специално внимание на ада - място, където грешниците чакаха вечни мъки. Нещо повече, различните религии и народи имаха свои митове, които, по един или друг начин, сочат местоположението на ада.
Ад в древните митове
В почти всички древни митове адът, като неразделна част от отвъдното, е в подземието. Нещо повече, само мъртвите и, в изключителен случай, всякакви богове могат да стигнат до там. Портите на ада винаги са били охранявани. В повечето митове в подземния свят на бога на смъртта има река, през която се транспортира специален характер - проводник. В древногръцката митология например няма ясно разделение на ада и рая като такива. Има подземно тъмно царство на Тартар, което прави Хадес и където всички неизбежно попадат след смъртта. Древните гърци са вярвали, че входът към него е някъде на запад и че самата смърт е свързана със запад. В подземното царство на Хадес течеше реката на забравата Лета. Древните гърци споменават и река Стикс, през която диригентът Харон пренася сенките на мъртвите. Липсата на ясни линии между ада и рая и съществуването на единно подземно царство в представата на древните народи се дължи преди всичко на синкретизма на тяхното мислене. Те възприемаха себе си като част от природата, нещо неотчуждаемо.
Религия и литература за местонахождението на ада
Християнските и мюсюлманските религии ясно разграничават небето и ада. Адът също остава в подземния свят, а небето е в небето. Освен това не се споменава точното местоположение на ада, а индикация, че е под земята.
Будизмът говори за огромен брой ада и тяхната специална структура и тяхното местоположение се счита за недрата на земята под континента Джамбудвипа.
Авторите на редица произведения също се обръщат към темата за ада. Например Данте Алигиери в своята „Божествена комедия“, описваща деветте кръга на ада, пише, че мястото на ада е огромна фуния, достигаща до земния център.
