Елена Панченко - млада и талантлива скиорка.Повторна победителка във всесъюзни и международни състезания, животът й е живял много ярко, макар и краткотрайно.
Елена Николаевна Панченко е родена в Меджуреченск през 1963 г., 11 ноември. Момичето учи добре, в същото време получава допълнително образование в класа по пиано на музикално училище.
Път към големия спорт
На седем години Лена се заинтересува от ски. Баща й, ски-ентусиаст, доведе дъщеря си на връх Югус. Оттогава момичето посети Кавказ, планина Саян, овладява пистите на Урал, след това на Балканите, Алпите.
През 1971 г. Лена решава да се занимава с любимия си спорт в ски училище. Първият й треньор беше Валентина Тихоновна Захарченко. Не бързаше да претоварва новия ученик. През цялата зима Панченко усвояваше основите на ски по игрив начин, който беше лесен и достъпен за детето.
Треньорът избра правилната тактика. Валентина Тихоновна постепенно увеличи натоварването. Момичето се разви хармонично. Две години по-късно Панченко е преместен в друг треньор - Валери Дмитриевич Захарченко.
Благодарение на работата си младата скиорка разкри таланта си. Наставникът направи значителен принос за развитието на мобилността, гъвкавостта и скоростта на реакция с издръжливостта на ученика. Той забеляза, че ученикът притежава всички качества, които са безценни за спортиста и помага да ги усъвършенства.
Панченко много дълго време успешно съчетаваше музикално творчество и спорт. В крайна сметка тя трябваше да се изправи пред избор. Елена избра ските. Трудна работа започна.
В живота на момиче тренировките бяха заменени от тренировки, пътувания до състезания. По трудния път към победи треньорът винаги казвал на студентката, че трябва да се бие и да не се поддава на трудности.
Бърз старт
Младата скиорка от много свои връстници се отличаваше с постоянство и невероятна решителност. На състезанието в Таштагол единадесетгодишен спортист реши да спори за победа с Алла Аскарова, една от най-силните скиори в страната.
След като загуби, момичето категорично заяви, че следващия път определено ще спечели. От 1974 г. момичето участва в републикански и съюзни състезания, става победител в шампионата на профсъюзите на страната сред момичетата.
Елена получи на тринадесет кандидатура титла в майстора на спорта на СССР, а от четиринадесет вече беше майстор на спорта. В новия статут Панченко печели през 1978 г. в Спартакиадата на народите на СССР сред момичетата. Оттогава Елена стана пълноправен член на националния отбор.
Истински спортен триумф за нея беше тегленето на Купата на социалистическите държави, проведена в България. Младият скиор от Меджуреченск се случи в София три пъти да се изкачи до самия връх на подиума. В нейна чест е неколкократно вдигнат знамето на страната, прозвуча химн.
Лена донесе у дома три златни медала и толкова купи. Според участниците в националния отбор Панченко е имал максимални шансове да стане световен лидер. Всички в екипа обичаха искреното и отзивчиво момиче. Не кога и без причина момичето пропусна тренировка.
Веднъж у дома, за кратко време Панченко бързаше да разкаже за нови впечатления, успехи, неуспехи на приятели и роднини. Често им пишела писма от тренировъчни лагери и състезания.
Вечният скок
Добродушен и отворен съученик беше много обичан в училище. Тя привличаше хората, зареждайки ги с позитив и жизнерадост. Момичето винаги проявяваше инициативност, но не налагаше собствените си идеи нито по време на обучение, нито във ваканция. В бързата биография на междуречния ученик-спортист много победи.
Тя получи грамоти, панделки на шампиони, почетни купи, медали, възпоменателни значки. Тежестта на славата обаче не принудила момичето да се наведе и да хване звездна болест. Животът на талантлив спортист трагично завърши в автомобилна катастрофа. През 1980 г. съветските скиори и австрийските слаломи ски тренираха заедно.
След конференцията на 3 октомври всички се върнаха в хотела. Преводачът, който се качи в автобуса на Елена, предложи място до нея. Няколко минути по-късно трамвай се блъсна в микробус със спортисти на кръстовището. И преводачът, и спортистът загинаха на място.
Останалите участници получиха различна степен на нараняване, но оцеляха. Подробностите за трагедията не бяха широко известни. Вестниците публикуваха кратък некролог. Най-добрият паметник на Панченко беше родният ски Междученск.
Елена направи много за развитието на любимия си спорт. Един от лъчите на славата беше спортният живот на скиор.
