Кръщение, сватба, Коледа, Великден - тези и други термини, свързани с църковния живот, са здраво вградени в живота на руснаците. За да посетят църквата, те вече няма да бъдат изхвърляни от работа - по-скоро, напротив, те ще гледат подозрително на човек, който се е идентифицирал като атеист. Да си вярващ стана модно, а модата има както положителни, така и отрицателни страни. Следователно човек трябва да е наясно защо влиза в кошарата на Църквата, какво иска да намери там.
За какво е църквата? На този въпрос не може да се отговори еднозначно, защото вярващите и невярващите ще отговорят на него по различен начин. Ако за първите Църквата е Истина и Живот, то за втората в най-добрия случай това е вид социална неправителствена институция, дейността на която има някои полезни аспекти.
Църквата дава на човек главното - Вяра, Надежда, Любов. За един вярващ въпросът дали има Бог е безсмислен, защото целият живот е видимо потвърждение на Неговото съществуване. Бог се разкрива на онези, които Го търсят. Как човек тръгва по пътя на вярата? Ако родителите му не са му внушавали вяра от детството, тогава най-често той идва при нея в дните на трудни житейски изпитания. Когато човек няма на какво да се надява, той се обръща към Бога. Можете да го наречете глупост, акт на слаб, отчаян човек. И може да се каже, че за първи път от много години нещо истинско се събуди в душата на объркан човек и посегна към Светлината. В дните, когато с него всичко е наред, човек не се обръща към Бога, без да чувства нужда от това. Копнежът към Бог обикновено се събужда в периода на житейски катаклизми.
За да разбере вярващ, човек сам трябва да бъде член на Църквата. Наблюдението отвън в този случай няма да бъде обективно, защото е невъзможно да се разбере същността на вярата, оставайки настрана. Такъв е случаят, когато разбирането изисква собствен опит. Дошъл в Църквата, човек не е задължително да срещне само доброто в него. Не всеки вярващ е образец на доброта и смирение, за новия вярващ, човек, който едва сега започва да разбира основите на вярата, периодът на църковното поведение може да се превърне в доста трудно изпитание. Всичко е необичайно, неразбираемо, непознаването на правилата на църковния етикет може да предизвика оплаквания от енориашите. На този етап много хора, които са привлечени към Бога, напускат Църквата завинаги или временно. Но тези, които остават, имат прекрасна възможност да се докоснат до огромен слой духовно наследство. На първо място чрез църковната литература. За Руската православна църква това, разбира се, е книгата на Стария и Новия завет, както и произведенията на светите отци. Именно в книгите на светите отци човек може да открие неизчерпаемия източник на мъдрост и вяра. Исаак Сирин, Игнатий Брянчанинов, Йоан от Кронщат, Теофан Затворник и много други - техните книги са пълни с Истина и могат да окажат безценна помощ на всеки човек.
Църквата прави ли човек по-добър? Да. Четейки книгите на Светите отци, вярващият може да осъзнае много от грешките си, да се отърве от лошите черти на характера. Станете по-спокойни, по-меки, по-добри. И по-силна, защото вярата е огромна сила. Вярващият се чувства като проводник на Божията воля, чувства Бог зад себе си, което му дава постоянство, смелост, търпение и готовност да издържа всякакви изпитания с чест. Нещо повече, той не само вярва в Бог, но и вярва в Бог. Той не вярва на случаен принцип, не защото просто е избрал да повярва - той знае, че помощта всъщност се предоставя, защото го е получавал стотици, хиляди пъти. Веднъж може да е съвпадение, две, десет, но когато помощта се предоставя време след време, когато вижда, че искрената молитва и вярата в Бога позволяват на най-трудните ситуации да се обърнат към по-добро, той вече не се нуждае от потвърждение. Той знае, че Бог е, вижда как Господ му помага, пази, води през живота. Църквата става негова крепост, опора. В тази подкрепа, в ежедневното общение с Бога, той черпи силата си.
