Един от най-добрите или дори най-добрият играч в историята на баскетбола. Ето как повечето масови медии, различни интернет портали и телевизия говорят за Родман. Денис е може би най-необикновеният член на Националната баскетболна асоциация.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/62/dennis-rodman-biografiya-pobedi-i-vzrivnoj-harakter.jpg)
Детството на Денис премина в град Трентон, щата Ню Джърси. Денис не е израснал в най-проспериращото семейство, което не е изненадващо, като се има предвид високата степен на престъпност в града, над средната, с население, състоящо се главно от афро-американци и испанци. Малкият Денис остана без баща, тъй като последният напусна семейството, оставяйки майка си с три зависими деца. Денис има още две сестри. Майката Шърли Родман трябваше буквално да оре в три работни места, за да нахрани децата и да плати сметките за апартамента. Денис не беше единственият, който играеше баскетбол в семейството, сестрите му играха в екип за колеж и благодарение на това успяха да помогнат на майка му да сбъдне краищата.
Денис, напротив, нямаше търпение да учи или да играе баскетбол. В училище ръстът му не беше толкова висок, момчето започна да расте много по-късно. След като се премества в Далас, Тексас, Денис постъпва в колеж, до края на обучението си в училище успява да нарасне с цели 20 сантиметра. С височина 201 см, теглото му беше 100 кг. Оттук и прозвището „червей“ в НБА.
Именно по време на колежа момчето се предава на играта напълно и напълно, като напълно изоставя следването си, което по-късно води до експулсиране. Но любовта към баскетбола се засилва.
Победа и експлозивност
Забелязан от треньора Lon Riesman от Университета в Оклахома, Денис става играч в своя отбор в продължение на три цели години. И не само играч, а най-добрият играч и лидер на отбора. В средата на осемдесетте години младият Денис Родман участва в черновата на НБА и от втория кръг, който доста изнерви младия спортист, се избира за пистовете в Детройт. Тук започва неговата невероятна кариера.
Във втория сезон Родман е в петте най-добри играчи, благодарение на които „Pistons“ печелят повечето от мачовете: 20 от 24. През 1988-89 г. Детройт става шампион в НБА, а Родман многократно е наричан най-добрият защитник. Но експлозивният характер на младата баскетболна звезда не му позволява да остане в клуба, а Родман е изпратен в Сан Антонио Спърс, където обещателно се подчинява и не организира битки, скандали и провокации по обичайния си начин. В съюз с Дейвид Робинсън те станаха най-силните защитници, но този съюз беше успешен само на игралното поле, имаше постоянни конфликти извън играта. Денис не можа да спази обещанията си и продължи да казва какво мисли на всеки, който не харесваше нищо в поведението си.
Резултат, спиране от игри. Това обаче не попречи на баскетболиста за четвърти път да стане най-добрият играч. Поведението на Родман в края на сезона беше последната слама, която разгневи треньора му Боб Хил. Родман просто седна на пейката, но изведнъж свали маратонките си и седна на пода, постъпката му изпълни чашата на търпението. Мнозина смятат, че причината за това поведение била връзката с Мадона, която току-що се случила по време на игрите.
През 1995 г. Денис отново трябваше да се преквалифицира като член на екипа на Чикаго Булс. Независимо от това, човек не може да отрече факта, че въпреки предизвикателното му поведение, което между другото се проявяваше не само в битки и скандали, но и в шокиращия стил на звезда под формата на татуировки по цялото му тяло, постоянно променящ цвета на косата и т.н., въпреки всичко това всеки отбор, в който се появи Денис Родман, веднага стана шампион на асоциацията. И Чикагските бикове не бяха изключение от правилото. Между 1995 и 1996 те стават шампиони в НБА със 72 победи. Но неистов темперамент и горещ нрав все пак не позволиха на Родман да води спокоен живот на звездата. След 1998 г., който беше последният за Чикаго Булс, всички звезди напуснаха отбора Майкъл Джордан, Скоти Пипен, Фил Джордан, Денис също не спря. Баскетболната му кариера се приближаваше към края. Той все пак успя да играе и да се кара с всички в „Лос Анджелис Лейкърс“ и „Далас Маверикс“. В края на 90-те години Денис Родман се занимава с борба, участва във филми и пише книга, а също така получава своя пети шампионатен пръстен.
Борба и филми
Борбата беше първото хоби на Денис след баскетбола, но не стигна толкова далеч. След няколко двубоя в екип със своя приятел Хълк Хоган, той напусна бруталния спорт и в същото време започна да се снима в различни холивудски проекти. Общо, Денис успя да участва в девет филма и телевизионни сериали, без да броим всички видове камъни, най-известният от които е „Колония“, където главната роля беше изиграна от Жан-Клод Ван Дам. На снимката беше и Мики Рурк.