Проучванията на населението са станали толкова позната част от съвременния живот, че често почти всички социологически изследвания ги намаляват. В действителност социологическото проучване, макар и най-популярното, в никакъв случай не е единственият метод за получаване на първична социологическа информация. В същото време не всяко проучване може да се счита за казус. Това изисква спазване на редица условия и технически процедури.
Анкетите често се наричат проучвания на общественото мнение именно защото тяхната основна задача е да открият какво мислят хората за това или онова явление. В зависимост от технологията на анкетите се делят на преки и косвени. Пример за пряко интервю е интервюто, когато има пряк диалог между интервюиращия и анкетирания. В същото време изобщо няма значение дали този диалог се провежда лично или по телефона. Важен е контактът на двама души, по време на който се предава информация.
Тип косвено проучване включва анкетиране, което също е изключително често срещан метод за събиране на социологически данни. Въпросниците за респондентите могат да бъдат предадени лично, изпратени по пощата, публикувани в списания или предлагани под формата на интерактивни форми на интернет сайтове. Респондентът независимо попълва въпросника и го връща на изследователите. Освен това въпросникът включва редица въпроси с предварително зададени възможни отговори. Обикновено това са традиционни да, не и е трудно да се отговори.
При по-сериозни изследвания списъкът на възможните отговори може да бъде много по-широк. Този тип отговор се нарича „затворен” в социологията, защото не позволява импровизация от респондента. В някои случаи списъкът на затворените отговори се допълва от празен ред за личното мнение на респондента, ако се различава значително от предложените варианти. Този тип отговор се нарича "отворен".
Всяко социологическо проучване включва предварителното разработване на изследователска програма, която определя целите и целите на това изследване, описва използваните методи и формулира предварителна работна хипотеза, която данните от проучването трябва да потвърдят или опровергаят. Без такава теоретична част нито едно проучване не може да се счита за наистина обективно социологическо проучване, тъй като научно разработената програма и внимателно изчислената извадка могат да избегнат много грешки при събирането и обработката на първичната информация.
