Автентичността (authenticos - гръцки: „оригинал“, „истински“, „истински“, „основен“) се нарича съответствие с оригинала или оригинала. Текстът на превода, направен или одобрен от автора, е автентичен. Коментарите относно закона, дадени от неговия създател, се считат за автентични по закон. Но най-широкото разбиране на категорията на автентичността се намира във философията.
В творбите на съвременните психолози и психотерапевти автентичността се разглежда като интегративна способност на човек. Традицията на този метод се връща към произведенията на М. Хайдегер и J.P. Сартр. В. Роджърс, например, определя автентичността като способността на човек да отхвърля предложените социални роли и проявата на истински, уникални за този човек, мисли, емоции и поведение. В този смисъл автентичността се превръща в необходим компонент на истинската комуникация, за разлика от обичайните „слухове и бъбривост“ (М. Хайдегер), разбирани като „извращение на акта на общуване“ и водещи до невярно разбиране.
Психологическата неясност на границите на дефиницията за автентичност води до терминологично разпространение на категорични синоними:
- напълно функционираща личност (К. Роджърс);
- свобода (Ф. Олпорт);
- самоактуализация (А. Маслоу);
- аз, холистична личност (Ф. Перлс);
- конгруенция (J. Grinder).
Най-правилното психологическо определение на автентичността може да бъде разпознато като цялостна и цялостна връзка на всички психологически процеси на човек, които определят неговото функциониране. Проявата на автентичност се счита за преживяването на индивидуално преживяване, което не се изкривява от социално-защитните механизми, участието в случващото се и пряката проява на техните емоции.
Съгласуваността на мислите и действията с емоциите в съвременната психология обикновено се нарича конгруенция, или съгласуваност. Така автентичният човек е конгруентен.
Терапията с гещалт включва осъзнаване на относителността на социалните механизми и поведенчески модели, преди да се постигне автентичност или самостоятелност, което води до утвърждаване на собствената стойност и необходимостта от всякакви емоции да се проявят. В същото време това не освобождава човек да поема отговорност за автентичността на социалното поведение.
