Италиански и австрийски композитор, диригент, учител и наставник на известните Л. ван Бетовен, Ф. Шуберт и Ф. Лист, придворен майстор на групата, автор на повече от 40 опери и инструментални композиции. Човекът, с когото повечето руснаци свързват смъртта на В. А. Моцарт, благодарение на малката трагедия на А. С. Пушкин - Антонио Салиери.
Биография и кариера
Антонио Салиери е роден в малкия град Легнаго (Италия) на 18 август 1750 г. в многодетно семейство на търговец на колбаси и шунка. По-големият брат на Франческо, който взе уроци по цигулка от Джузепе Тартини, сподели уменията си с Антонио. Момчето овладяваше да играе на клавесина с органиста на малка катедрала Джузепе Симони. Трудната работа, красивият глас и изисканият слух направиха известния музикант от момче.
След смъртта на техните родители 14-годишният Антонио е превзет от приятелите на баща си - богатите аристократи на Моцениго. Момчето се премести да живее във Венеция. Нови пазители помогнаха на момчето да получи подходящо музикално образование от най-добрите музиканти от онова време: J. B. Peschetti, F. Pacini, F. L. Gassman. Именно Флориан Леополд Гасман, придворният композитор Йосиф II, отведе момчето във Виена през 1766 година. Той подобри уменията на Салиери да свири на цигулка, бас, да чете партитурата, нае учители по френски, немски, латински за момчето и го научи на светски маниери. Благодарение на приноса на своя наставник, Салиери след години ще бъде наречен "най-образованият австрийски музикант".
Съдебната кариера на Антонио започва през 1767 г., когато официално започва работа като помощник на Гасман. През 1769 г. на Салиери е предложена длъжността акомпаниор на клавесина на придворната опера. Гасман постепенно въведе най-способния си ученик в тесния кръг на придворните, с които Йосиф II пускаше музика.
Отделно биографията на Салиери трябва да подчертае запознанството с композитора Кристофър Глук. Именно неговото разбиране за опера стана пример за Антонио, което той следваше до края на живота си.
След смъртта на Гасман, през 1774 г., Антонио заема поста придворен композитор на камерна музика и бандаж на италианската оперна компания. По онова време Виена беше столицата на операта и именно италианската опера беше най-популярна сред публиката. През 1778 г., поради военните операции на Йосиф II и пустата съкровищница, Салиери е принуден да премине към не толкова скъп комедиен жанр - singspiel. Антонио затвори италианската опера и след 6 години работа с комедия, поради липсата на обществен интерес към нея, той възроди отново операта.
От 1777 до 1819 г. Салиери изгражда кариера като диригент във Виенското музикално дружество (Tonkünstlersocietät), основано от Гасман. Именно тук през 1808 г. Салиери се скарал с Бетовен.
През 1788 г. император Йосиф II назначава Салиери на поста придворен бандит, а всъщност - мениджър на целия музикален живот на Виена. След смъртта на Йосиф II (1790 г.) и възхода към властта, първо на брат си Леополд, а след това на племенника си Франц II (1792 г.), Салиери успява да остане на служба и продължава да радва съда със своите произведения и събития, за които той е отговорен. Салиери успя да откаже любимата си работа едва през 1824 г. по здравословни причини.
Известният Антонио Салиери дотогава ръководи Виенската консерватория от 7 години. Освен това той беше член на Шведската академия на науките, почетен член на Миланската консерватория, чуждестранен член на Френската академия. През 1815 г. Салиери е удостоен с Почетния легион.
Последните години от живота на композитора бяха засенчени от клюки за участието му в смъртта на Моцарт. Именно този натиск според много критици провокира нервен срив, а в някои източници се отбелязва, че опит за самоубийство, след което Салиери се озовава в клиника за психично болните, където умира на 7 май 1825 година. Целият музикален елит на Виена се събра на погребението на музиканта.
създаване
Салиери за първи път постига успех в композирането още през 1770г. Тогава Антонио композира оперния буф "Образовани жени". Малко по-късно - „Венециански панаир“, „Инникенери“, „Отвлечена вана“ и много други.
През 1771 г. Салиери пише „Армида“ - истинска музикална трагедия. Тя беше първата работа, която по-късно други майстори на банди решиха да пуснат, която обикновено не беше приета в съда.
През 1778 г. Салиери получава поръчка за операта Призната Европа, посветена на откриването на реставрирания театър Ла Скала. През 1779 г. по поръчка на венецианския театър Салиери пише биволската опера „Школа на ревнивите“, която е много успешна и е организирана в над 40 постановки в цяла Европа.
Антонио, като автор на трагична опера, а не на комедия, получи пълно признание от европейската общественост след инсулт на Глук през 1784 г., когато успява да предаде на обществеността драмата „Данаид“, написана от Салиери.
През 1787 г. в Париж се състоя премиерата на операта „Тарар“. Успехът на известната продукция е прекъснат от революцията от 1789г.
Общо през творческата си кариера музикантът е създал поне 40 творби, известни на целия свят. Салиери пише последната си опера Негри през 1804г.
