„Александър Галич“ е псевдонимът на Александър Аркадиевич Гинзбург. Дъщерята на поета, драматург и изпълнител на нейни собствени песни, Александър Галич, веднъж попита баща си: "На колко години си писал?" Баща само се засмя в отговор. И когато попитала баба си за това, тя помислила известно време и казала: „Според мен той започна да съчинява поезия, когато още не беше започнал да говори
Детството и младостта на Александър Галич
Александър Гинзбург е роден на 19 октомври 1918 г. в град Екатеринославл (по съветско време градът се е наричал Днепропетровск, от 2016 г. е наречен Днепър).
През 1923 г. семейство Гинзбург се премества в Москва. Тук Александър отиде на училище. На 12-годишна възраст започва да учи в литературно студио, а година по-късно влиза в актива на Деткоровски (литературна бригада) на вестник „Пионерская правда“. През 1932 г. във вестника се появява първата му публикация - стихотворение: „Мир в крясък“, в което ясно се усеща имитация на Маяковски. Ръководителят на литературната бригада привлече известния поет Едуард Багрицки да работи с млади писатели. Шест месеца по-късно Багрицки пише в „Комсомолская правда“: „Систематично работя с литературна група пионери и намирам тук самородки като Гинсбург, чиято стихосбирка мога да отпечатам след няколко години.“ Поетът нямаше време да изпълни това обещание, той почина през 1934г.
След като завърши 9-ти клас, Саша Гинзбург постъпи в Литературния институт и Операта и драматичното студио „Станиславски“, но се оказа трудно да се учи едновременно на две места и Александър скоро напусна уроци в Института за литература.
Началото на литературната кариера
На 21-годишна възраст Александър Гинзбург влиза в театъра на студиото на Алексей Арбузов и Валентин Плучек. В това студио през 1940 г. той пише песни за пиесата City at Dawn, в която участва и в сценария. В същата година той започва да се подписва с псевдонима „Александър Галич“, който измисля, като комбинира първата и последната буква от пълното му име: „Гинсбург Александър Аркадиевич“.
През юни 1941 г. войната започва. Александър Гинзбург получи освобождаване от призовката на фронта по здравословни причини (диагностициран му е със сърдечен дефект), но с група приятели той създава Комсомолския фронт театър, за който пише песни и пиеси, изпълнявани с трупа си пред бойците.
В края на войната Александър Галич пише пиеси, които се изпълняват успешно в театрите на страната: „Таймир ви вика“, „Час преди зори“, „Колко се нуждае от човек“. Според неговия сценарий през 1954 г. е заснет филмът „Истински приятели“. През петдесетте години Александър Галич е приет в Съюза на писателите и Съюза на филмовите дейци на СССР.
Конфликт с властите
През 1958 г. в театралното студио на Московския художествен театър под ръководството на Олег Ефремов се подготвя спектакъл, базиран на пиесата на Галич „Мълчаливото мълчание“. Спектакълът беше почти готов и дори получи разрешение от Главлит, но така и не стигна до зрителя. Нямаше официална забрана, но неофициално на драматурга беше казано: „Какво искаш, другарю Галич, за спектакъл в центъра на Москва в театъра на младата столица, разказващ как евреите спечелиха войната ?!“ Те се опитват да поставят пиесата няколко пъти в много театри в страната, но всеки път е имало телефонно обаждане от партийните органи и в резултат на това е играна за първи път едва през 1989 година.
В края на петдесетте години Галич се концентрира върху писането и свиренето на свои песни на седем струнната китара. В това произведение той вдигна традициите на Александър Вертински и се превърна в един от най-известните представители на жанра на авторската песен, заедно с Булат Окуджава и Юрий Висбор.
Неофициалната забрана на Морската тишина привлече допълнително внимание върху работата на Галич. В началото на 60-те той беше обвинен в това, че песните, които изпълняваше, не съответстват на съветската естетика. Галич продължава литературното си дело. Според сценариите му са заснети филмите „На седемте ветрове” и „Дайте жалбоподателя”. За филма "Държавен престъпник", издаден през 1965 г., Галич дори получи наградата на КГБ на СССР. Песните на Александър Галич обаче, ставайки все по-дълбоки и политически остри, всеки път предизвикват все по-силно противопоставяне на властите.
През 1968 г. на фестивала на авторската песен в Новосибирск Галич изпълнява песента си „В памет на Б. Л. Пастернак“:
Така клевети и дебати замълчаха
Това е все едно да си почиваш от вечността
И плячките стояха над ковчега, И носете почетните
Ка-ра-во!
Още на следващия ден бумът от критики падна на бард. На Галич вече не му е позволено да говори и публикува песните си. През 1969 г. колекция от неговите песни е издадена в емигрантското издателство Посев, а скоро Галич е изгонен от Съюза на писателите на СССР. Следва изключването от Съюза на кинематографистите. Не е нает никъде и е принуден да продава книги от библиотеката си, за да изхрани семейството си. През 1972 г. поетът получи сърдечен удар и му получиха втора група увреждания, но пенсията му за цял живот не е достатъчна. Партийните служители многократно предлагат на Александър Галич доброволно да напусне СССР, но той дълго време не е съгласен. През 1974 г. в СССР е издадена забрана за всички негови творби, включително публикувани по-рано. През лятото на същата година, под натиск на партията и КГБ, Галич все пак напусна страната.
След напускането на СССР Галич първо живее в Норвегия, след което се премества в Германия, където известно време работи в радиостанцията на радио „Свобода“. След Германия се премества в Париж, където на 15 декември 1977 г. загива в резултат на трагичен инцидент - токов удар. Погребан е на руското гробище в Париж.
Семеен и личен живот на Александър Галич
Александър Галич беше женен два пъти. С първата си съпруга - актрисата Валентина Архангелская - той се срещна в началото на войната, където беше с трупата на театралното студио „Арбузов“ и „Плучек“. Александър и Валентина се ожениха веднага след като трупата се завърна в Москва през 1942 г., а година по-късно те имат дъщеря Алена. Скоро след края на войната семейството се разпада и през 1947 г. Галич се омъжва за Ангелина Николаевна Шекрот.
През 1967 г. Александър Галич се ражда извънбрачен син Григорий. София Михнова-Войтенко, която работеше във филмовото студио на Горки, стана майка му.
