Свещеният скарабей, Scarabeus sacer на латински - така учените наричат този бръмбар. Името идва от религиозното благоговение, с което древните египтяни са обграждали скарабей.
Съществуването на древноегипетската религия обхваща период от повече от 2000 години. През това време тя измина дълъг път от почитането на животни, което е наследство от тотемизма, до почитането на антропоморфни богове. Но на последния етап религията остана някак архаична: изображението на богове с глави на животни или птици, почитането на свещени животни. Едно от тези животни беше бръмбарът скарабей.
Скараб като слънчев символ
Начинът на живот на бръмбара скарабей накара египтяните да го свързват с образа на бога на слънцето.
Скараб може да се види, когато слънцето е особено силно - в най-горещите часове на деня.
От безформена тор за бръмбар бръмбарът образува правилна форма на топката, която се свързва с акта за създаване на света от хаос. Този бръмбар се търкаля от изток на запад - точно както слънцето се движи в небето. От топката, където той снася яйцата си, се ражда нов живот - точно както Слънцето се ражда отново всяка сутрин, връщайки се от подземния свят.
В древен Египет богът на слънцето бил почитан в три форми, всяка от които съответствала на определено време от деня. Богът Атом съответства на нощното Слънце, което отива в подземния свят, Ра, към слънцето на деня, а Хепри олицетворява утринното изгряващо Слънце. Подобно на много египетски богове, той беше изобразяван като човек с глава на животно, а главата му приличаше на бръмбар скарабей. Изгряващото слънце символично беше изобразено като бъг, държещ топка с огън.
Този бог скарабей има особена роля в раждането на света: Хепри произнася тайното име на бухала и тогава възниква мир.
